Нехайната държава на „пияната” учителка

В началото на седмицата всички медии „гръмнаха” със сензационната новина, че учителка по немски и руски език е влязла пияна в час. Инцидентът се е случил в столичното 130-то СОУ,  а в кръвта на преподавателката са измерени  2,64 промила алкохол.

Учителката е привлякла вниманието към себе си със своето неадекватно поведение, като е пеела, танцувала и говорила несвързано. Колегите й се притеснили от неразумното й държание и са решили да помолят за помощ органите на реда. След като няколко часа са я успокоявали, преподавателката е отведена в близкия  полицейски участък и срещу нея са повдигнати обвинения за хулиганство.

Тази новина се превърна едва ли не в „събитието” на деня.  Нямаше и няколко минути след като се разпространи в общественото пространство и многобройните форуми в интернет бяха „залети” с обиди срещу учителката. Публикуваните коментари изобилстваха от ругатни и упреци към преподавателката, като общото мнение на форумците беше, че именно заради такива учители образованието ни е на такова жалко ниво. Медиите пък от своя страна само чакат подобна новина, за да могат да разпънат на кръст „нарушителя” на реда и да си извадят прибързани заключения за останалите хора, които упражняват тази професия. В „потока” от обиди и упреци обаче една частна телевизия реши да погледне нещата и от друг ракурс.

Тъй като е много лесно да се заклейми някой и да бъде обявен за най-голямото нищожество на света. Трудно е обаче да се проследи неговата история и да се анализират причините, които са довели до неговото състояние. Затова тук се появява съвсем логичният въпрос – коя е така наречената „пияна” учителка? Истината е, че тази жена не се различава от по-голямата част от българското население.

Тя е нормална, средностатистическа българка, самотна майка на 3 деца, която до неприятния инцидент в понеделник,  няма нито едно провинение в професионалната си биография. Добър преподавател, който е спечелил уважението на колегите  и учениците си със своята борбена натура и силното си чувство за отговорност. Тази жена се е опитвала всеки месец със заплата от 400 лева да нахрани, облече и покрие основните разходи на своите 3 деца, едното от които е отличник в елитна гимназия. И въпреки всичко, нейни близки и познати твърдят, че тя дори и за момент не се е оплаквала или предавала.

През последната година обаче бедността и мизерията нарастват, а силата на „бореца” намалява. Затова тя започва да търси бягство от суровата действителност в чашката. Друг е въпросът, че това не е начин да се решат проблемите, а напротив – създават се нови. Болезнената истина обаче в случая е, че нехайството на държавата и бедността, която поставя хората на „ръба на оцеляването” са основните виновници за проблемите на учителката и нейното неадекватно поведение в понеделник. За съжаление, нашата държава нехае за борците, хората, които с 400 лева на месец се опитват да отгледат и изучат българските деца. В България такива хора не се уважават, нито пък се поощряват по някакъв начин. Напротив, държавата сякаш умишлено цели  да „пречупи” тяхната воля и съзнателно ги оставя на произвола на съдбата. Нека си се оправят сами.

В цялата тази трагична история обаче има и един положителен елемент. След като във вторник стана ясно, че „пияната” преподавателка е дисциплинарно уволнена от работа, учениците на учителката са решили да съберат средства и да помогнат на жената да посрещне с поне малко радост предстоящите празници. Колегите й пък от 130-то СОУ са решили да й помогнат с хранителни продукти. Така на фона на обидната тирада, която се „излива” от почти всички медии по адрес на преподавателката, нейните ученици и колеги показват, че в крайна сметка на първо място трябва да сме хора и да проявим поне малко човечност към проблемите на околните. Тъй като е много лесно да сочиш някого с пръст и да го упрекваш.

По-трудно е обаче да му подадеш ръка и да проявиш разбиране към неговите проблеми. Самият факт, че учениците на преподавателката са поели тази инициатива, ме навежда на мисълта, че все пак тази жена е добър учител. Ако не друго, поне е успяла да научи своите възпитаници на човечност  и доброта. А това са ценности, които са изключително важни в условията на нарастващата мизерия и бедност. Тъй като един от най-добрите методи за справяне с кризата е като останем верни на себе си и проявим съпричастност към проблемите на околните. В противен случай ще достигнем не само до материална, но и до духовна бедност. А понякога тя е много по-страшна.