Сезонът на баловете

Студен и мрачен майски ден. Дъждът се лее като из ведро и от няколко дни насам хората съвсем сериозно започват да се питат дали не  е настъпил световният Апокалипсис. През последните дни в България имаше от всичко по много - имаше  земетресение, буря, градушка, ужас и шок. Всички съвсем сериозно се почувстваха така сякаш са главните герои във филм на ужасите.  Тишината в дъждовния майски следобед обаче е прекъсната от силен трясък. По улицата се чуват неистовите крясъци на група младежи, които викат така сякаш ги гони самият Дявол. Когато се приближих към прозореца с  изненада установих, че това не са изплашени граждани от силата на Природата, а са група абитуриенти, които предизвикателно са се подали от прозорците на лъскавите си коли и ентусиазирано броят до 12. Те изглеждат толкова млади и наконтени, че съвсем сериозно се замислих дали съществува природна сила, която да е в състояние да прекърши духа на тези ентусиасти. 

От чисто любопитство се заглеждам в младите надежди на страната ни и косите ми се изправят от ужас. Почти всички представители на „Випуск 2012” изглеждат като клонирани версии на фолк певици и побойници. Момчетата са с голи глави и тежки златни ланци по вратовете, като повече приличат на квартални мутри, отколкото на абитуриенти. Момичетата пък изглеждат като клонирана версия на фолк певицата  Андреа със своите пясъчно руси коси, неестествено мургав цвят на кожата и късите си рокля, които впечатляват най-вече с недостига си на плат. Запитах се какви ли ценности изповядват днешните абитуриенти и от предположението, което направих ми идваше да закрещя от ужас и отчаяние. Така наречените "зрелостници" въобще не са зрели. Те са израстнали в общество, в което парите и властта са на почит и човек  трябва да направи всичко възможно, за да ги притежава. Те вярват в меркантилността, угодничеството и блюдолизничеството. Духовното е чужда и непозната дума за тях.

Плановете за бъдещето им се свеждат до това да получат финансова независимост и власт без значение с какво ще трябва да се занимават. Или накратко казано: момчетата мечтаят да станат баровци, а момичетата трофейни съпруги. Израстнали в сянката на връстниците си, чиито родители вече са баровци, съвременните абитуриенти ще направят всичко възможно, за да убедят родителите си, че трябва да отидат с „Бентли” на бала и да си купят тоалет най-малкото за 1000 лева. Битовизми като това, че родителите им ще трябва да гладуват с месеци, за да изплатят тоалета за бала или че реално нямат никакви планове за бъдещето – тях не ги вълнуват. Защото те са млади, нетърпеливи, вярват в материалното и искат всичко. И то веднага. Затова и всичко в този момент се свежда до бала – нощта, в която ще покажат на своите връстници, че и те могат да бъдат баровци. Че и те ще постигнат нещо в живота. Нощта, в която ще си разчистят сметките с живота и ще дадат ясна заявка за бъдещето. Нощта, в която ще карат „Бентли” и ще носят дрехи за повече от 1000 лева.

Наскоро попаднах на резултатите от едно изследване, в което се твърдеше, че българинът харчи  приблизително около 2000 евро за абитуриентския бал на своите деца.  Първоначално тази сума ми се стори прекалено голяма, но докато гледах клонираните версии на Андреа и Константин, установих, че даже е малка. Не причислявам всички абитуриенти в тази категория, но сякаш плановете на по-голямата част от тях просто се свеждат до тази единствена нощ в живота им. Всичко останало няма значение и губи своето очарование. Неща като кандидатстудентски изпити, образование, независимост и почтена работа отдавна не звучат така примамливо, както скъпите коли, лесните пари и превъзходството пред другите. И все пак се надявам, че тази масова вълна от фалшиви и порочни ценности ще бъде спряна. Може би единиците индивидуалисти, които останат верни на себе си ще успеят да вземат предимство пред другите и ще спрат масовизацията и опорочаването на духовното. Не ми остава нищо друго освен да се надявам и да подкрепям тези индивидуалисти.

Но някакси на моменти дори и гласът на надеждата бива заглушаван от звуците на ориенталската музика, която идва отвън. Така че „Випуск 2012” очаква ви борба между пошлост и естетика, истинско и фалшиво, ценно и порочно. Затова не хабете излишни сили за една абитуриентска вечер. По-трудното тепърва предстои.