Студената война никога не е спирала

Когато се говори за възраждане на Студената война между Русия и САЩ, важно е да не се забравя, че тези две страни са империи (макар и не в смисъла на традиционното значение на тази дума – монархическа държава с върховен глава император). Докато Русия разполага с огромни природни богатства, някои от които само чакат някой олигарх да ги вземе под концесия, САЩ разполага с големи корпорации, всяка от които е по-богата от повечето държави по света. И двете страни все още имат достатъчно ядрено оръжие, за да ни заличат десетки пъти от лицето на Земята. Затова би било наивно, ако приемем, че Студената война е приключила с Перестройката.

Историята доказва, че имперските мераци на силните държави винаги са теглили човечеството до далеч повече нещастие, отколкото до обществен, научен, икономически и тъй нататък разцвет. Затова няма как едната от тези две империи, между които останалият свят е разчекнат, да е по-добра или по-лоша от другата.

Русофилите обикновено защитават своето, обяснявайки, че военните инвазии на Русия били по-малко на брой, отколкото американските (някои от които като част от НАТО). Но това не е съвсем така.

Повечето хора добре знаят за участието на САЩ във войните в Либия (2011), Ирак (2003-2011), Афганистан (2001-), Югославия (1999), Хаити (1994-1995), Босна (1994-1995), Панама (1989-1990), Виетнам (1953-1975), Корея (1950-1953) и в много други държави. Но сякаш военните интервенции по инициатива на Руската федерация се забравят доста по-лесно у нас.

Преди анексията на Крим, което е прецедент в най-новата световна история, Москва е правила същото, което добре знаем, че прави и Вашингтон. Но в Северен Кавказ (2009), Грузия (2008), Чечня (1994-1996; 1999-2009), Дагестан (1999), Таджикистан (1992-1997), Молдова (1992), Афганистан (1979-1989), Сомалия (1977-1978), Еритрея (1974-1990), Израел (1969-1970), Чехословакия (1968), Унгария (1956), Естония, Латвия и Литва (1944-1956). СССР участва и в Корейската война.

Предвид тази статистика, още по-нелепо е да се защитава която и да било от двете империи САЩ и Русия, съдейки по броя на военните интервенции на тяхна или чужда територия. А едва ли има човек, който да се съмнява, че войната винаги води само до нещастие.

По отношение на Украйна, обаче, не бива да забравяме, че всичко там започна от това, че Янукович, марионетката на Путин, не пожела да си подаде оставката като президент на страната. Нея я поиска народът, след като той прекрати преговорите за присъединяване на Украйна към Европейския съюз, обявявайки, че страната ще се присъедини към Евразийския такъв.

Днес целият свят (барбар с българската русофилска и русофобска мисъл) умува кой е виновен за зловещия инцидент със сваления над Украйна пътнически Боинг – Русия, САЩ, Украйна или дори Малайзия. Властите на САЩ обвиниха Русия веднага след инцидента, Русия пък обвини Украйна дни по-късно. Пропагандата и от двете страни на барикадата е активна и гнусна.

Преди да бъде направен какъвто и да било извод, трябва да се вземе предвид, че този инцидент (ако изобщо е такъв) е чудовищна лична, национална и глобална трагедия.

Лична трагедия е, защото 298 души вече ги няма и техните близки и приятели никога повече няма да видят своите любими хора.

Глобално нещастие е, защото изглежда, че в 21-ви век всеки ненормалник, който поради някакви обстоятелства разполага с огромна власт, може да убие умишлено и безнаказано колкото хора си пожелае. В съзнанието на такива чудовища човешкият живот е изравнен с този на мравка. Морално престъпление е дори и само да се осигури мощно оръжие на хора, които са достатъчно невежи, за да извършат непоправима грешка (ако това твърдение е вярно).

Не по-малко ужасно за целия свят е и това, че много голяма част от загиналите са били експерти по СПИН – представяте ли си, ако откривателят на лекарството против чумата на 20-ти век е загинал в тази катастрофа, колко милиони човешки животи няма да бъдат спасени?! Дали пък именно това не е една от причините да бъде свален точно този рейс?

Ако приемем, че за инцидента с Боинга са виновни всички, които се спрягат като такива, това би било заемане на компромисна позиция, която ми напомня за израза „всички са маскари“, от който никога не следва нищо градивно. С такава позиция няма да се отсрамим от факта, че който ни е освободил, той ни е и поробил. И го е направил не защото много ни е обичал, а защото това му е било изгодно тогава.

Виновен за трагедията, която сполетя пътуващите в Боинга, най-вероятно е само един. И този един не е никой народ – нито руският, нито американският, нито украинският. А някой от тези самозабравили се хора с власт, които си играят с човешките съдби.

Светът се управлява от отвратителни хора. И докато имперските мераци съществуват, няма да си отдъхнем. Крайно време е световните интереси да се поставят над националните и личните. Дано разумът надделее и дано светът се размине с война, след която най-вероятно биха оцелели само хлебарките.