Долу бедните, да живеят реформите

Още от автора

Съдейки по коментарите в социалните мрежи, след като вчера държавата скочи срещу здравно неосигурените, будната гражданска съвест най-сетне се събуди от дълбокия си сън, прозря истината и даже се обедини срещу тираните, дето не си плащат осигуровките…

И лявомислещи, и дясномислещи са категорични, че лошите са тези, които поради една или друга причина не са били осигурявани през годините. Не мафиотите, които един по един напускат страната (чудно как), въпреки тежките си присъди – нещо което в едно нормално общество би предизвикало огромен скандал, но не и тук. Не политическата върхушка, вълнуваща се единствено от благоденствието на приближените ѝ бизмесмени. Не имащите интерес от нашата енергийна зависимост от единствения доставчик на природен газ в България...

За да ползват медицинска помощ, пациентите ще трябва да платят всички вноски от 2000 година насам, стана ясно вчера. Неосигурените ще имат 6 месеца, за да платят здравните си вноски по сегашния ред. Ако не се възползват от гратисния период, трябва да се издължат не за 3, а за 15-те години назад. За да убеди обществото в правотата си, здравният министър даде следния пример: „Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница - лечение за около 50 000, 100 000 или 200 000 лева - вие няма как да възстановите правата си с 500 лева за последните три години. Ще бъдете така добър да заплатите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас", подчерта Москов.

Добре. А какво да правят хората, които нямат безумно скъпи коли? Те откъде да намерят тези пари, г-н Москов?

Асен е 25-годишен ром от София. Учил е само до 8-ми клас, защото му се е наложило да работи и да помага на семейството си. От 14-годишен работи по строежи, боядисва апартаменти и върши всякаква тежкотоварна работа. Той никога не е работил на трудов договор, тъй като са малко работодателите без предразсъдъци, които биха назначили на работа човек от неговия етнос. В един момент му се налага лечение. И тук има два варианта: или семейството му успява да изплати осигуровките за натрупаните години... Или не успява.

Иван е от Пазарджик и работи в автосервиз. 40-годишен ерген е, като голяма част от мъжете в т.нар. провинция. Живее само с възрастните си родители. В един момент той заболява. Отива в болницата и се оказва, че работодателят му никога не е плащал здравните му осигуровки. "Или давай няколко хилядарки, за да си възстановиш здравния статус, или се лекувай сам“, казват му там...

Мария е 50-годишна вдовица от Царево, а дъщеря ѝ е студентка в София. Издържа себе си и дъщеря си, продавайки сувенири през летния сезон и отдавайки горния етаж на туристи. Няма здравни осигуровки, защото трепери като орлица над дъщеря си и всичко отделя за нейното благо. Какво да прави Мария, ако заболее?

Тъй като много явно са забравили, държа да напомня, че България е от малкото страни в Европейския съюз, в които нерядко хора умират от напълно лечими болести, а благотворителните кампании не могат да бъде преброени. Често се намират средства за всякакви прищевки, но не и за приоритетните здравеопазване и образование.

Междувременно крупни бизнесмени с тъмно минало имат натрупани милиарди от неплатени данъци, като така ощетяват цялото общество.
Има няколко напълно ненужни на обществото министерства, които всяка година усвояват десетки милиони от държавния бюджет. Да не говорим за близо 50-те милиона, отпуснати за подслушване през 2015 г. Или пък за стотиците милиони, които ежегодно поглъщат спешно нуждаещите се от реформа държавни железници...

Поставянето на цена на човешкия живот е цинично, когато в страната има голяма безработица и повечето хора живеят бедно. Следейки отзивите в социалните мрежи, не мога да повярвам колко много хора подкрепят това безумие и са категорични, че който няма пари – да се оправя както може. А после демонстративно пускат СМС-и за "Българската Коледа", преструвайки се на добри.

Предвид факта, че противоречи със закона, дано това решение бъде преосмислено възможно най-скоро. „Здравните вноски са периодични плащания, които по закон имат погасителна давност до 3 години. Законите не позволяват с обратна сила да се въведе задължение за плащане, което вече е било погасено”, обясни Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването пред „Нова телевизия“.

Силно се надявам, че насочването на общественото недоволство срещу слабите от страна на властта, защото така е винаги по-лесно, ще бъде осъзнато от повечето български граждани.