За да разберете какво е едно общество, вижте му отношението към по-слабите
2086
Още от автора
Напоследък в социалните мрежи се поведе кампания за заснемане на паркираните на инвалидни места автомобили, целяща да възпре наглеците, които припознават оцветените в синьо паркоместа като ВИП територия.
На шега бихме могли да предположим, че тези, които паркират колите си на местата за хора с двигателни проблеми в моловете, може би имат това право. Докато едните неправилно биват наричани "инвалиди" (тоест "невалидни"), тъй като могат да бъдат напълно пълноценни хора във всяко едно нормално общество, то другите, дето считат, че скъпата кола автоматично придава на собственика ѝ статут на османски паша, с основание се припознават като такива.
Моралната инвалидност си е наистина сериозен проблем. Особено когато си селяндур с пари, тази форма на невалидност е най-тежка. Именно тези хора допринасят най-много обществото ни да не е нормално. Ако искате да разберете какво е едно общество, вижте му отношението към по-слабите. Прекалено често явление е незачитането и дори потъпкването на по-слабия у нас, без значение дали ще е някой с физически недъг, представител на малцинствата, бежанец или просто изпаднал в нищета или в някаква друга беда човек. И това далеч не се наблюдава само при новобогаташите. Мнозинството от българското общество влиза в положение на по-слабите, в случая на хората с намалена трудоспособност, но само на думи. Повечето хора са толерантни, ама ако може да не им се мяркат пред очите, нали... Ако може да си стоят вкъщи и да не претендират за работа, проходими тротоари, достъпни институции и удобни за тях паркоместа.
Известен случай е подигравката с големия български поет и участник в кръга „Мисъл“ Пенчо Славейков, когато е бил директор на Народния театър. От дете Славейков е имал физическо увреждане. След като влязъл в конфликт с министъра на просвещението, решили да се подиграят с него и му преместили кабинета на последния етаж. Така Славейков бил принуден да напусне директорския си пост в театъра. Да се възползваш от недъга на човек, за да разрешиш проблема си с него, е гнусно. Ако го направиш от невежество, пак е гнусно. Мислите ли, че такива неща не се случват и в наши дни? И още как...
Никой не ни кара да приемаме различните в нашите домове, нито да бъдем приятели с тях. Но когато сме на обществено място, каквото е паркингът на който и да било търговски комплекс, хипермаркет, кино, болница или друга институция, тогава сме длъжни да се съобразяваме с тях и да им влизаме в положение. Не само защото така е възпитано и хуманно, а защото никой не е застрахован, че утре няма да ослепее, онемее, оглушее, осакатее или полудее. Да, точно толкова просто е. В никакъв случай не бих одобрил която и да било популярна по нашите географски ширини форма на саморазправа с невъзпитаните шофьори, например драскането на автомобилите им с ключ, което се върши от хора на същото като тяхното морално ниво. Да се разправя с тях е работа само на КАТ. Но що се отнасяне до заснемането на автомобили, паркирани на места за хора с двигателни проблеми, и споделянето им в социалните мрежи, считам, че това е една доста подходяща мярка, която би дала резултат с постоянство.
На шега бихме могли да предположим, че тези, които паркират колите си на местата за хора с двигателни проблеми в моловете, може би имат това право. Докато едните неправилно биват наричани "инвалиди" (тоест "невалидни"), тъй като могат да бъдат напълно пълноценни хора във всяко едно нормално общество, то другите, дето считат, че скъпата кола автоматично придава на собственика ѝ статут на османски паша, с основание се припознават като такива.
Моралната инвалидност си е наистина сериозен проблем. Особено когато си селяндур с пари, тази форма на невалидност е най-тежка. Именно тези хора допринасят най-много обществото ни да не е нормално. Ако искате да разберете какво е едно общество, вижте му отношението към по-слабите. Прекалено често явление е незачитането и дори потъпкването на по-слабия у нас, без значение дали ще е някой с физически недъг, представител на малцинствата, бежанец или просто изпаднал в нищета или в някаква друга беда човек. И това далеч не се наблюдава само при новобогаташите. Мнозинството от българското общество влиза в положение на по-слабите, в случая на хората с намалена трудоспособност, но само на думи. Повечето хора са толерантни, ама ако може да не им се мяркат пред очите, нали... Ако може да си стоят вкъщи и да не претендират за работа, проходими тротоари, достъпни институции и удобни за тях паркоместа.
Известен случай е подигравката с големия български поет и участник в кръга „Мисъл“ Пенчо Славейков, когато е бил директор на Народния театър. От дете Славейков е имал физическо увреждане. След като влязъл в конфликт с министъра на просвещението, решили да се подиграят с него и му преместили кабинета на последния етаж. Така Славейков бил принуден да напусне директорския си пост в театъра. Да се възползваш от недъга на човек, за да разрешиш проблема си с него, е гнусно. Ако го направиш от невежество, пак е гнусно. Мислите ли, че такива неща не се случват и в наши дни? И още как...
Никой не ни кара да приемаме различните в нашите домове, нито да бъдем приятели с тях. Но когато сме на обществено място, каквото е паркингът на който и да било търговски комплекс, хипермаркет, кино, болница или друга институция, тогава сме длъжни да се съобразяваме с тях и да им влизаме в положение. Не само защото така е възпитано и хуманно, а защото никой не е застрахован, че утре няма да ослепее, онемее, оглушее, осакатее или полудее. Да, точно толкова просто е. В никакъв случай не бих одобрил която и да било популярна по нашите географски ширини форма на саморазправа с невъзпитаните шофьори, например драскането на автомобилите им с ключ, което се върши от хора на същото като тяхното морално ниво. Да се разправя с тях е работа само на КАТ. Но що се отнасяне до заснемането на автомобили, паркирани на места за хора с двигателни проблеми, и споделянето им в социалните мрежи, считам, че това е една доста подходяща мярка, която би дала резултат с постоянство.
коментара
