Моя страна, моя Русия
4123
Още от автора
Наближава 3 март – денят, в който подвластните на пропагандата от миналото хора за пореден път ще пренебрегнат революционните подвизи и саможертвата на своите предци, както и тази на чужденците, загинали в бой за нашата свобода преди 137 години, за да наблегнат върху това какво са сторили руските владетели, докато са преследвали собствените си имперски мераци.
Нелепо е да вярваме, че някоя царска власт, която в момента на освобождението на България от османско владичество все още е държала собствения си народ в крепостническо робство, е започнала Руско-османската война от любов към българите. Наивнo ми се вижда и възприятието, че е нямало предците ни да постигнат своята свобода, ако Руско-османската война не се е била състояла.
Важни, но малко изтъквани исторически факти
През втората половина на 19-и век Османската империя вече била в трайна вътрешнополитическа криза. Това активизирало заинтересованите от нейното отслабване европейски страни и съвпаднало със зараждащите се на Балканския полуостров революционни движения. Въпросът за османското наследство бил от изключително значение за имперските амбиции на Русия, която от началото на 18-и век неведнъж разширява териториите си за сметка на Османската държава. Поради това Руската империя се превърнала във фактор, от който в най-голяма степен зависело развитието на Източния въпрос.
Освободителната за България война между двете империи, която била наречена „Освободителна“ чак след нейния край, е десета в поредицата от Руско-османски войни, но е и най-важната част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г. А този въпрос не е особено сложен – просто различните европейски държави са си съперничели в подялбата на тяхното влияние в териториите на разпадащата се Османска империя.
По времето на третия период на Българското национално възраждане, съседните нам Гърция, Сърбия и Румъния вече били освободени от султанската власт. Било е въпрос на време да се освободим и ние. През 1876 г., само две години преди заветната дата 3 март 1878 г., се е състояло Априлското въстание. Защо забравяме този неоспорим български подвиг?!
За какво трябва да благодарим на Русия?
Аз не съм русофоб. Дори напротив – обожавам много от руските съвременни и класически автори, руската музика и модерното руско кино, например. Но няма как да благодаря на Русия за това, че след Освобождението възприема българската територия като своя васална. Също както не бих могъл да благодаря на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и Италия, задето заедно с Русия, която също участва в Берлинския конгрес (факт, който едва ли случайно е пренебрегван), са намалили в пъти територията на Санстефанска България. Връщайки Македония и Тракия обратно на Османската империя, Русия и другите силни европейски страни се презастраховат, гарантирайки на себе си, че България никога няма да стане независима и силна държава. Крайният резултат от това им действие е, че българският народ ще бъде раздробен и никога повече (поне не и до наши дни) няма да бъде обединен в границите на една държава - нещо, което все пак е било факт преди Освобождението.
Няма как да благодаря на Русия, задето Кремъл финансира Българската комунистическа партия, която 40 години след Освобождението извършва и атентата в църквата „Света Неделя“ (тогава „Свети Крал“), при който загиват стотици наши сънародници. Нито пък задето съветската армия ни окупира след Втората световна война, което ни превръща в сателит на СССР и съответно ни се налага чудовищният тоталитарен режим, избил почти целия български интелектуален елит и допринесъл значително за потъпкването на българския дух и до днес. *** Винаги трябва да знаем, че отношенията между държавите не са и никога не са били като тези между хората. При тях няма съчувствие, а само подчиняване или преследване на собствените интереси, което зависи от държавната сила на всяка страна. Обясненията в любов към руския народ, които много български автори от онова време са изписали, се отнасят за епоха, в която голяма част от предците ни са виждали надежда за българска държавност единствено от страна на по-силния, в случая Русия. Тях не можем да ги съдим за това, тъй като не сме били техни съвременници и нямаме това право. Но ние днес можем да погледнем на този период от историята много по-обективно и без емоции, за разлика от тях, също както нашите наследници ще могат да преценят много по-добре настоящата напрегната ситуация в Европа, отколкото можем ние сега. Не виждам защо си спестяваме това усилие.
На 3 март нека почетем паметта на 15-те хиляди българи, загинали геройски в Освободителната война, 15 567-те руснаци, 7-те хиляди сърби и черногорци, 3500-те румънци и всичките останали финландци, естонци, украинци, арменци, литовци и представители на други народи, които са загубили живота си в Руско-османската война.
Но със съзнанието, че свободата никога не се получава даром.
Нелепо е да вярваме, че някоя царска власт, която в момента на освобождението на България от османско владичество все още е държала собствения си народ в крепостническо робство, е започнала Руско-османската война от любов към българите. Наивнo ми се вижда и възприятието, че е нямало предците ни да постигнат своята свобода, ако Руско-османската война не се е била състояла.
Важни, но малко изтъквани исторически факти
През втората половина на 19-и век Османската империя вече била в трайна вътрешнополитическа криза. Това активизирало заинтересованите от нейното отслабване европейски страни и съвпаднало със зараждащите се на Балканския полуостров революционни движения. Въпросът за османското наследство бил от изключително значение за имперските амбиции на Русия, която от началото на 18-и век неведнъж разширява териториите си за сметка на Османската държава. Поради това Руската империя се превърнала във фактор, от който в най-голяма степен зависело развитието на Източния въпрос.
Освободителната за България война между двете империи, която била наречена „Освободителна“ чак след нейния край, е десета в поредицата от Руско-османски войни, но е и най-важната част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г. А този въпрос не е особено сложен – просто различните европейски държави са си съперничели в подялбата на тяхното влияние в териториите на разпадащата се Османска империя.
По времето на третия период на Българското национално възраждане, съседните нам Гърция, Сърбия и Румъния вече били освободени от султанската власт. Било е въпрос на време да се освободим и ние. През 1876 г., само две години преди заветната дата 3 март 1878 г., се е състояло Априлското въстание. Защо забравяме този неоспорим български подвиг?!
За какво трябва да благодарим на Русия?
Аз не съм русофоб. Дори напротив – обожавам много от руските съвременни и класически автори, руската музика и модерното руско кино, например. Но няма как да благодаря на Русия за това, че след Освобождението възприема българската територия като своя васална. Също както не бих могъл да благодаря на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и Италия, задето заедно с Русия, която също участва в Берлинския конгрес (факт, който едва ли случайно е пренебрегван), са намалили в пъти територията на Санстефанска България. Връщайки Македония и Тракия обратно на Османската империя, Русия и другите силни европейски страни се презастраховат, гарантирайки на себе си, че България никога няма да стане независима и силна държава. Крайният резултат от това им действие е, че българският народ ще бъде раздробен и никога повече (поне не и до наши дни) няма да бъде обединен в границите на една държава - нещо, което все пак е било факт преди Освобождението.
Няма как да благодаря на Русия, задето Кремъл финансира Българската комунистическа партия, която 40 години след Освобождението извършва и атентата в църквата „Света Неделя“ (тогава „Свети Крал“), при който загиват стотици наши сънародници. Нито пък задето съветската армия ни окупира след Втората световна война, което ни превръща в сателит на СССР и съответно ни се налага чудовищният тоталитарен режим, избил почти целия български интелектуален елит и допринесъл значително за потъпкването на българския дух и до днес. *** Винаги трябва да знаем, че отношенията между държавите не са и никога не са били като тези между хората. При тях няма съчувствие, а само подчиняване или преследване на собствените интереси, което зависи от държавната сила на всяка страна. Обясненията в любов към руския народ, които много български автори от онова време са изписали, се отнасят за епоха, в която голяма част от предците ни са виждали надежда за българска държавност единствено от страна на по-силния, в случая Русия. Тях не можем да ги съдим за това, тъй като не сме били техни съвременници и нямаме това право. Но ние днес можем да погледнем на този период от историята много по-обективно и без емоции, за разлика от тях, също както нашите наследници ще могат да преценят много по-добре настоящата напрегната ситуация в Европа, отколкото можем ние сега. Не виждам защо си спестяваме това усилие.
На 3 март нека почетем паметта на 15-те хиляди българи, загинали геройски в Освободителната война, 15 567-те руснаци, 7-те хиляди сърби и черногорци, 3500-те румънци и всичките останали финландци, естонци, украинци, арменци, литовци и представители на други народи, които са загубили живота си в Руско-османската война.
Но със съзнанието, че свободата никога не се получава даром.
коментара
