Защо България само печели от членството си в ЕС? (Във факти и числа)
9384
Още от автора
Не спекулация, не манипулация, а откровена лъжа е твърдението, че България плаща много повече за членството си в Европейския съюз, отколкото получава.
Тъжно е, че много хора не знаят, че почти всичко, което се строи или реновира през последните години в България, се извършва с европейски пари. Незнанието на тези неща даже е и опасно, тъй като много от тези хора са тотално подвластни на леснодостъпната антиевропейска и проруска пропаганда, целяща единствено да брани интересите на руската олигархия в България и в останалите бивши сателити на СССР.
Какво говорят очевидните за всички факти? Може би ще останете изненадани, че почти всичко хубаво, което е възникнало през последните 8 години в България, го има благодарение на членството ни в Европейския съюз.
Изграждането и ремонтирането на магистрали и други пътища в момента и през последните години е възможно само благодарение на фондовете, които усвояваме напълно безвъзмездно от ЕС. (Ако това се изтъкваше по-често, щеше напълно да се обезсмисли станалият популярен в началото на 2013 г. израз, че народът не яде асфалт). Но безвъзмездни европейски средства далеч не са отпускат само за пътната ни инфраструктура.
Ако живеете в София и ходите на работа с метрото, това е възможно благодарение на членството ни в ЕС. Не може да не ви е направило впечатление, че след 2007 г. много училища, детски градини, университети, театри, музеи, читалища, болници, поликлиники, паркове, градски площади и дори археологически обекти промениха значително облика си. Всичко това, без единици изключения, е осъществено със средства от ЕС.
Ако селото, в което сте прекарвали летните си ваканции като деца, в последните години се е сдобило с канализация и асфалтирани улици, това също най-вероятно е благодарение на членството ни в ЕС.
Санирането на жилищните сгради също ще се осъществи със средства, които България ще получи безвъзмездно под формата на еврофондове.
Колко често виждахме да се прави основен ремонт на училище, да се строи нова детска градина или пък да се реновира парк преди 2007 г., когато България стана пълноправен член на Европейския съюз? Представяте ли си колко по-окаяна щеше да изглежда разграбената ни от наглеци страна, ако през 2015 г. не бяхме част от европейското семейство?
За да се убедим сами във всичките посочени по-горе факти, достатъчно е просто по-често да се оглеждаме за ненатрапчивите табели с европейското знаме, даващи информация за европейската програма за развитие, по която е извършен даден проект. Те са буквално на всяка крачка, особено в по-големите градове.
А какво говорят числата?
Трябва да се знае, че всичките еврофондове, които се отпускат на България, са напълно безвъзмездни, защото и с това често се спекулира. Те не са заеми и не трябва да се връщат. Само се усвояват.
От влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. до края на 2013 г. страната ни е получила близо 7 милиарда евро само от евросубсидии. За 2014 г. членският внос на България е около 400 млн. евро. Около 2,8 милиарда е сборът на членските вноски за всичките години до този период. Като теглим чертата, излиза, че България е спечелила над 4,2 млрд. евро от членството си в ЕС – това са средства, които са изработени от другите европейски народи. Добре би било да се вземе предвид и фактa, че е имало години, в които приходите в годишния държавен бюджет са били в пъти по-малко.
В тази сметка не влизат вече осъществените и потенциалните ползи за българския бизнес от свободния пазар, които също са факт. Най-успешната за страната ни година по отношение на усвояването на европейски средства е 2011-а. Тогава България е усвоила цели 1,69 млрд. евро от ЕС. Какъв е бъдещият интерес на България от членството ѝ в ЕС? България има интерес да вземе колкото е възможно повече от предвидените за усвояване средства от ЕС. Поне на този етап, за съжаление, от тях страната ни усвоява най-ниския процент ( около 65%) в сравнение с всичките други страни-членки. И то не защото Европейската комисия не ни ги дава, както често се оправдават родните политици, а поради лошите корупционни практики от наша страна. А именно, че почти всеки гледа на средствата от Европейския съюз като нещо за изяждане и изпиване, а не за инвестиране.
Но най-важният интерес на България не е в парите, които усвоява безвъзмездно от Европейския съюз, а в нещо, което почти всички българи пренебрегваме – че имаме радостта да сме част от цивилизования свят, и то от най-добрата му за живеене част. Докато само отмятаме страниците на кръчмарския тефтер на принципа "да дава - да зема", няма да се почувстваме истински европейци - това е гарантирано.
ЕС, освен това, е и най-сигурният начин да се противопоставим на вмешателствата във вътрешните ни работи от страна на свръхсилата САЩ, на Русия, както и на други държави с имперски мераци.
*** От която и гледна точка да го погледнем - евроскептична или еврооптимистична, до този момент България само печели от членството си в ЕС и има потенциала да спечели поне два пъти повече в близките 5 години.
Икономистите са категорични, че ползите от членството ни в ЕС ще станат очевидни, когато започнат да липсват такива, каквото е положението и в най-развитите днес европейски икономики, където евроскептицизмът е значително по-силен, отколкото в новоприетите в ЕС страни.
Тъжно е, че много хора не знаят, че почти всичко, което се строи или реновира през последните години в България, се извършва с европейски пари. Незнанието на тези неща даже е и опасно, тъй като много от тези хора са тотално подвластни на леснодостъпната антиевропейска и проруска пропаганда, целяща единствено да брани интересите на руската олигархия в България и в останалите бивши сателити на СССР.
Какво говорят очевидните за всички факти? Може би ще останете изненадани, че почти всичко хубаво, което е възникнало през последните 8 години в България, го има благодарение на членството ни в Европейския съюз.
Изграждането и ремонтирането на магистрали и други пътища в момента и през последните години е възможно само благодарение на фондовете, които усвояваме напълно безвъзмездно от ЕС. (Ако това се изтъкваше по-често, щеше напълно да се обезсмисли станалият популярен в началото на 2013 г. израз, че народът не яде асфалт). Но безвъзмездни европейски средства далеч не са отпускат само за пътната ни инфраструктура.
Ако живеете в София и ходите на работа с метрото, това е възможно благодарение на членството ни в ЕС. Не може да не ви е направило впечатление, че след 2007 г. много училища, детски градини, университети, театри, музеи, читалища, болници, поликлиники, паркове, градски площади и дори археологически обекти промениха значително облика си. Всичко това, без единици изключения, е осъществено със средства от ЕС.
Ако селото, в което сте прекарвали летните си ваканции като деца, в последните години се е сдобило с канализация и асфалтирани улици, това също най-вероятно е благодарение на членството ни в ЕС.
Санирането на жилищните сгради също ще се осъществи със средства, които България ще получи безвъзмездно под формата на еврофондове.
Колко често виждахме да се прави основен ремонт на училище, да се строи нова детска градина или пък да се реновира парк преди 2007 г., когато България стана пълноправен член на Европейския съюз? Представяте ли си колко по-окаяна щеше да изглежда разграбената ни от наглеци страна, ако през 2015 г. не бяхме част от европейското семейство?
За да се убедим сами във всичките посочени по-горе факти, достатъчно е просто по-често да се оглеждаме за ненатрапчивите табели с европейското знаме, даващи информация за европейската програма за развитие, по която е извършен даден проект. Те са буквално на всяка крачка, особено в по-големите градове.
А какво говорят числата?
Трябва да се знае, че всичките еврофондове, които се отпускат на България, са напълно безвъзмездни, защото и с това често се спекулира. Те не са заеми и не трябва да се връщат. Само се усвояват.
От влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. до края на 2013 г. страната ни е получила близо 7 милиарда евро само от евросубсидии. За 2014 г. членският внос на България е около 400 млн. евро. Около 2,8 милиарда е сборът на членските вноски за всичките години до този период. Като теглим чертата, излиза, че България е спечелила над 4,2 млрд. евро от членството си в ЕС – това са средства, които са изработени от другите европейски народи. Добре би било да се вземе предвид и фактa, че е имало години, в които приходите в годишния държавен бюджет са били в пъти по-малко.
В тази сметка не влизат вече осъществените и потенциалните ползи за българския бизнес от свободния пазар, които също са факт. Най-успешната за страната ни година по отношение на усвояването на европейски средства е 2011-а. Тогава България е усвоила цели 1,69 млрд. евро от ЕС. Какъв е бъдещият интерес на България от членството ѝ в ЕС? България има интерес да вземе колкото е възможно повече от предвидените за усвояване средства от ЕС. Поне на този етап, за съжаление, от тях страната ни усвоява най-ниския процент ( около 65%) в сравнение с всичките други страни-членки. И то не защото Европейската комисия не ни ги дава, както често се оправдават родните политици, а поради лошите корупционни практики от наша страна. А именно, че почти всеки гледа на средствата от Европейския съюз като нещо за изяждане и изпиване, а не за инвестиране.
Но най-важният интерес на България не е в парите, които усвоява безвъзмездно от Европейския съюз, а в нещо, което почти всички българи пренебрегваме – че имаме радостта да сме част от цивилизования свят, и то от най-добрата му за живеене част. Докато само отмятаме страниците на кръчмарския тефтер на принципа "да дава - да зема", няма да се почувстваме истински европейци - това е гарантирано.
ЕС, освен това, е и най-сигурният начин да се противопоставим на вмешателствата във вътрешните ни работи от страна на свръхсилата САЩ, на Русия, както и на други държави с имперски мераци.
*** От която и гледна точка да го погледнем - евроскептична или еврооптимистична, до този момент България само печели от членството си в ЕС и има потенциала да спечели поне два пъти повече в близките 5 години.
Икономистите са категорични, че ползите от членството ни в ЕС ще станат очевидни, когато започнат да липсват такива, каквото е положението и в най-развитите днес европейски икономики, където евроскептицизмът е значително по-силен, отколкото в новоприетите в ЕС страни.
коментара
