Жу сюи цигулар
1662
Още от автора
Живеем в страната, в която ти искат висше музикално или театрално образование, за да можеш да забавляваш минувачите по Главната улица в Пловдив. Но пък можеш да гласуваш на изборите за кмет, парламент и президент, както и в референдумите, дори и без да си стъпвал в училище.
Администрацията на най-стария съвременен град в Европа е заимствала тази практика от градове като Лос Анджелис, Милано, Мадрид и Виена, като това е част от голямата подготовка за 2019 г., когато градът под тепетата ще бъде „Европейска столица на културата“, и има желание да я приложи.
На пръв поглед това ограничение, което ще важи само за определени части на града, изглежда много европейско, положително и разумно. Но всъщност е напълно абсурдно. Представете си, че на Главната улица в Пловдив запее Лили Иванова, която няма музикално образование, но редовно е спрягана като върха в българската естрадна музика. Няма ли да е нелепо, ако тя бъде глобена за това, че пее, а няма това право? Колко ли от най-добрите музиканти в света имат диплома? Нещо повече – самият факт, че си завършил висше музикално или театрално образование, а твоят град ти осигурява работно място на улицата, също е нелеп. В никакъв случай не твърдя, че е срамно или непрестижно човек да си изкарва прехраната, забавлявайки хората на някоя търговска улица, в парк или на някой площад. Напротив, това е чудесно и със сигурност носи много приятни емоции и на артистите, и на минувачите.
Но когато общината ти казва: „завършил си висше образование, ето ти работа на улицата“, това вече е парадоксално. Особено щом става въпрос за град, който ще бъде „Европейската столица на културата“ през 2019 г. Уличните артисти (китаристи, цигулари, жонгльори, танцьори, живи статуи) са неизменна част от духа на всеки един очарователен град. Те превръщат сивотата в пъстрота. Това е така не само в Пловдив, а и във всеки един пленителен европейски град.
Може и да не запомним какво сме видели в еди-кой си музей, който сме посетили като туристи, бил той в България или в чужбина. Но артистите от улицата винаги остават в спомените ни. Би било твърде лекомислено, ако възпрепятстваме това градско очарование.
На пръв поглед това ограничение, което ще важи само за определени части на града, изглежда много европейско, положително и разумно. Но всъщност е напълно абсурдно. Представете си, че на Главната улица в Пловдив запее Лили Иванова, която няма музикално образование, но редовно е спрягана като върха в българската естрадна музика. Няма ли да е нелепо, ако тя бъде глобена за това, че пее, а няма това право? Колко ли от най-добрите музиканти в света имат диплома? Нещо повече – самият факт, че си завършил висше музикално или театрално образование, а твоят град ти осигурява работно място на улицата, също е нелеп. В никакъв случай не твърдя, че е срамно или непрестижно човек да си изкарва прехраната, забавлявайки хората на някоя търговска улица, в парк или на някой площад. Напротив, това е чудесно и със сигурност носи много приятни емоции и на артистите, и на минувачите.
Но когато общината ти казва: „завършил си висше образование, ето ти работа на улицата“, това вече е парадоксално. Особено щом става въпрос за град, който ще бъде „Европейската столица на културата“ през 2019 г. Уличните артисти (китаристи, цигулари, жонгльори, танцьори, живи статуи) са неизменна част от духа на всеки един очарователен град. Те превръщат сивотата в пъстрота. Това е така не само в Пловдив, а и във всеки един пленителен европейски град.
Може и да не запомним какво сме видели в еди-кой си музей, който сме посетили като туристи, бил той в България или в чужбина. Но артистите от улицата винаги остават в спомените ни. Би било твърде лекомислено, ако възпрепятстваме това градско очарование.
коментара
