Мотивите на професията журналист

На 24 юни се проведе писменият изпит по журналистика в най-старото висше учебно заведение в България – Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Тази година кандидат-студентите са по-малка бройка от предишните години, но въпреки това списъкът на желаещите да учат журналистика наброява почти 900 човека. Голяма част от тези кандидат-студенти вече са изпитали тръпката да бъдат на изпит по журналистика на предварителната сесия, която се проведе през месец март. Тогава кандидат-журналистите разсъждаваха върху актуалната тема „На един клик разстояние”.

Изглежда обаче, че въпросът за интернет пространството и мястото му в съвременното общество се оказа по-труден, отколкото всички предполагаха и най-често срещаната оценка след пробния изпит беше тройка.  С наближаването на датата на истинския кандидатстудентски изпит по журналистика, не мога да не се запитам какви ли са мотивите на тези младежи да учат журналистика? Как точно си представят те тази професия? Защо искат да учат журналистика?

Самата аз  съм студентка по журналистика и въпреки че обучението ми започна неотдавна, с учудване наблюдавам как всяка година ценностите и мотивите на хората да изберат тази професия коренно се променят. Разбира се, промяната при всеки е много индивидуална, но напоследък сякаш кандидат-студентите се делят на две основни групи. Например първата група от тазгодишните кандидат-журналисти са се насочили към тази професия, защото смятат, че тя ще им осигури бърз и лесен достъп до славата. Под журналистика те си представят задължително да ги дават по телевизията, а те да водят някое „мега” актуално ток шоу или поредното безсмислено реалити предаване. Техните кумири в тази област са все доказани  професионалисти като Гала и Венета Райкова. Тези кандидат-журналисти свързват журналистическата професия с жълтото, пошлото, битовото и злободневното.

Според тях това са основните неща, които журналистиката трябва да отразява.  За тях ще бъде от изключително голямо значение да разберат дали фолк певицата Мария е бременна от настоящия си приятел и как ще се казва още нероденото бебе. Неща като политика, икономика и международни отношения са толкова далече от тяхната представа за журналистика, че дори не си заслужава  да ги обсъждат. Мотивът на тази група от кандидат-студенти да запишат журналистика се съдържа в една много проста максима: „Искам да ме дават по телевизията, мама да ми се радва, а съседката от долния етаж да завижда”. В никакъв случай не твърдя, че всички кандидат-журналисти разсъждават по този начин. Но за съжаление, смятам, че голяма част от тях споделят подобно мислене. Другата група от кандидат-студентите  са амбициозни, нахъсани и упорити млади хора. Те знаят какво искат, имат мнение и позиция по даден въпрос и са готови да ги отстояват докрай. Тази група винаги тръгва много гръмко и ударно.

Тя е готова да промени закостенели разбирания, да води ежедневна борба с порочните навици и манталитета на българина и с цената на всичко, винаги да показва истината. Това е групата на индивидуалистите, които силно вярват в собствените си възможности и в истината. Те искат да показват нещата, такива, каквито са в действителност. За огромно съжаление обаче тази група от млади и независми хора много бързо бива посечена, а техният пламенен ентусиазъм - попарен На тях в прав текст им се заявява: „Много е хубаво, че сте още млади и зелени, честни и непокварени, но за да отстояваш себе си в днешно време трябва да имаш силна воля и още по-стабилна финансова подкрепа. Затова свалете розовите очила и сложете настрани голия ентусиазъм. На тях по-късно ще им дойде времето. Засега се присъединете към хоровия глас на политически ориентираните и изгодни медии”. И  така тази групичка от индивидуалисти лека-полека бива обезличавана и заглушена. Като всеки е принуден да започне да търси сам спасение за себе си. Едни бягат в чужбина, други до такава степен възприемат общия глас на поклонничеството, че забравят за своя собствен, а трети продължават да водят ежедневна борба, за да докажат себе си. Всеки сам решава за себе си. Всеки сам избира по кой път да поеме.

И въпреки всичко, което казах досега, аз  смятам, че все още съществува качествена българска журналистика. И че тази професия няма да бъде напълно обезличена и превърната в основен инструмент на властта. За целта обаче днешните кандидат-студенти по журналистика трябва да си зададат два съществени въпроса. Първо: защо избирам тази профсия? И второ: готов ли съм да отстоявам своя избор докрай? Отговорът на първия въпрос би трябвало да е: „Защото искам да се занимавам с истината”. А отговорът на втория трябва да е категорично и безкомпромисно „Да”. Ако днешните кандидат-студенти отговорят правилно на тези два въпроса, значи за българската журналистика все още има надежда. Това означава, че няма да слушаме от сутрин до вечер за проблемите на родния ни „хайлайф” и че няма да сме свидетели през 5 минути на политически изгодни материали и коментари.

Това означава, че макар и рядко – индивидуалното и независимото все ще успеят да си проправят някаква пътека в българската журналистика. Казвам всичко това много пожелателно и с ясното съзнание, че предстои жестока борба.  Стремежът и желанието истината да излезе наяве обаче трябва да надделеят. Тези две усещания трябва да са толкова силни, че чак да причиняват болка. Вярвам, че подобни хора все още са останали в България. На мен не ми остава нищо друго освен да изкажа своята дълбока признателност към тях и да се надявам начинаещите журналисти  да последват техния пример. Аз за себе си вече съм направила своя избор. Сега остава и кандидат-журналистите да го направят.