Накъде отива Турция (част II)

В първата част на статията стана въпрос за неуспешния опит на министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган за „пълзяща ислямизация отвътре” и за очевидното му решение да „побутне” турците към исляма чрез външната политика – чрез пропаганда с лайтмотив „Никой друг не ни иска, затова нямаме друг избор освен заедно с братята мюсулмани”.

Началото бе поставено като демонстративно и почти ултимативно бе поискано бързо членство в Европейския Съюз. Ердоган разбира се, бе наясно, че без да се реши поне кипърския проблем искането му няма никакъв шанс. Но то не бе и отправено за това, а бе предназначено само за вътрешна консумация – да покаже на турците, че държавата им е нежелана в Европата.

Следващата стъпка бе развалянето на сравнително добрите отношения с Израел. Израелските туристи не бяха рядка гледка в Турция,  и армиите на двете страни си сътрудничеха доста сериозно. Подпомогната от сключеното през 2000 година двустранно търговско споразумение, търговията между двете страни възлизаше на немалко милиарди долари.

Развалянето на отношенията с Израел бе постигнато чрез негласното разрешение на ислямистката Фондация за човешки права и свободи и икономическа помощ (IHH) за организирането през 2010 година на така наречената „Флотилия на свободата”. Израелците реагираха така, както се очакваше, и 9 души от флoтилията загинаха.

Последва размяна на куклите и парцалките. Отношенията и тътрговията между двете страни се сринаха, а военното сътрудничество съвсем се прекрати, включително започнатата от Израел модернизация на старичките турски самолети F-4 (проектирани още преди 50 години – много преклонна възраст за съвременен боен самолет).

Смята се, че сваленият преди няколко дни турски самолет е ударен с ракета SA 22 (Панцирь С1 съгласно руското обозначение). Преди няколко години израелските самолети превърнаха в паркинг сирийския атомен реактор и прехвалените „панцири” не успяха да свалят дори и един нападател благодарение на израелската система за активно смущение. Ако сътрудничеството между двете армии не беше прекратено и туркият F-4 Phantom бе модернизиран, може би също щеше да се отърве „кожата”.

И така Ердоган загърби Европата и се скара с Израел. Това вероятно е имало някакъв пропагандистки ефект на вътрешния „фронт”, но във външната политика Турция се оказа в... пат! Защото както казва мъдрата баба Гицка от Петърч „Която мома се хване на хорото, трябва да е готова да я щипят по задника”.

В една от моите предишни статии бях написал, че Иран е главният претендент за лидер на ислямските държави в района. Очевидно е, че Иран с удоволствие би се възползвал от допълнителните възможности, които би му предоставило „обръщането” на Турция към исляма, но в никакъв случай не би се съгласил да отстъпи главната роля. Ердоган също със сигурност не смята процеса на исламизация да стигне чак дотам, че Турция да се превърне в теокрация и втори Иран. Още по-малко пък би приел по-силната от Иран и икономически, и политически, и в военно отнощение Турция да стане безгласна маша като Сирия.

Поради което последваха поредица от доста хаотични ходове и противоречиви заявления. Включително опит за посредничество между Иран и САЩ, който аятоласите използваха, за да си „купят” още няколко месеца време, докато политическото влияние на Турция „олекна”. Ердоган е умен и не би заложил реномето на Турция на празни очаквания, затова предполагам, че иранците са му намекнали, че са готови да се споразумеят. Бих се обзаложил, че той им е доста сърдит в момента!

Сирия също се оказа „горещ картоф”. Турция няма абсолютно никакъв печеливш ход там; не само това – от прагматична гледна точка за Турция е по-изгоден стабилен режим, дори и да е диктаторски, отколкото гражданска война, хаос и милиони бежанци.

Липсата на реални възможности стана съвсем явна след свалянето на военния самолет. Така и не стана ясно дали това е станало на сирийска територия или над неутрални води, и какви задачи е изпълнявал. Има коментатори, които смятат, че самолетът всъщност е свален от руснаците докато е шпионирал за НАТО военно-морската им база в Тартус. Може и да има нещо вярно, въпреки че не знам дали един самолет би събрал повече данни, отколкото спътниковото наблюдение.

А през цялото това време, докато Ердоган се занимаваше с външно-политически интриги, турската икономика, макар и бавно, започна да се влошава. През последните няколко години турската лира загуби около 50% от стойността си спрямо българския лев. Разбира се, кризата също има вина за това, но поставянето на политиката преди икономиката винаги е много сериозен негативен фактор.