Ерата на малките терористи в България

    

Автор: Красимира Тотева, actualno.com

Шестокласник изпадна в безсъзнание, след като бе ударен от метална врата по време на занятия в училище "Паисий Хилендарски" в Дупница.

Асен Андреев, 9г. е убил Мурад Мустафов, 8г. от Хасково. Асен е направил подробни самопризнания пред съдия и в присъствието на педагог и психолог.

Петокласник, избил три зъба на своя съученичка, беше изключен от Основно училище "Патриарх Евтимий" във Велико Търново и ще бъде преместен в друго учебно заведение.

16-годишно момиче е настанено в Детска шокова зала в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", след като бе ударена в училище със стол по главата.

Третокласник от Първо основно училище в Благоевград влезе въоръжен в класната стая.

Почти 10 000 деца са настанени в социални домове, а 20 000 са отпаднали от училище през последната година.

Варненски медици са подали сигнал до Комплекса за социални услуги за жестоко бито 11-годишно момче, което е било настанено за лечение в болница, докато бъдат успокоени родителите.

Това са една малка част от всички случаи на насилие срещу деца и то извършени също така от деца. Една малка част от статистиката за по-малко от месец. Една малка част от всички случаи на посегателство срещу дете и невъобразимо потъпкване на правата на детето. Една малка част от подобни случаи, които излизат наяве и все по-често започват да са основна част от всяка новинарска емисия.

Разбира се, не закъсня и обществената реакция - излезе предложение да се създаде омбудсман за децата, която институция да да установи факторите, застрашаващи детето в риск. По-късно бе представена информационната кампания за правата на детето, осъществяваща се с подкрепата и дългогодишния опит в тази област на UNICEF. В множество градове бързичко се организираха най-различни подписки, чиято основна идея отново е защита на детето...

Малко странно, но сякаш всичко това се случи с огромно закъснение. Не знам дали си давате сметка, но в тази страна изразът „След дъжд - качулка" се е превърнал в най-нормалната ни реакция за всяка една неуредица и дори вече не ни прави впечатление как винаги мерки се взимат след, а не за да се предотврати дадено събитие.

На фона на горепосочените случаи на детско насилие и то стигащо до немислими крайности, всеобщата реакция беше агресия срещу училищната система, срещу родителите на децата, посегнали на правото на живот. Не се ли завърта един малко порочен кръг? Агресия, породена от агресия. Не е ли по-добре да потърсим причината в самите себе си. Защото в крайна сметка децата, още повече когато са в такава крехка възраст, не са нищо друго освен отражение на собствените си родители, на средата, в която живеят и на всичко останало, което виждат и „попиват" всеки следващ ден.

Не е ли нормално в общество, което много отдавна е изгубило ценностната си ситема, подобни неща да са факт?! Не е ли нормално в общество, което е изградено на принципа пари = власт + сила, хората да се чувстват безнаказани. Какво очакваме от държава, в която за всичките й мръсни ризи само се вадят, но никой не се заема със задачата да ги изпере.

Какво очакваме от хора, чиито идеали са силните на деня. И в този смисъл изразът е особено натоварен с физическата страна на думата „силен". Защото силен не означава само да се възползваш от слабостта на другите. Това по-скоро е комплексарско поведение. За съжаление, комплексарите никога не са склонни да видят, осъзнаят и поемат отговорност за грешките си. Затова те ги обвиват със сила, която се превръща в неизменна част от поведението им. Която става и неизменното решение за какъвто и да е проблем.

Звучи може би цинично, но хората са си го казали: „Каквото повикало, такова се обадило". След като за 80 % от населението класическата музика не е нищо друго освен продукцията на сръбската естрада от годините на зараждащия се у нас преход, да очакваме децата, които растат в това общество да имат някаква ясна представа за това кое е добро и зло, и затова как човек отговаря за действията си, за това, че проявата на нездрава агресия не е нищо друго, освен признак на безумна слабост.

За съжаление, ако родителите на тези деца използваха една много удобна ниша в развитието на социума ни от началото на 90-те и просто си дадоха сметка, че тогава беше моментът да наложат подобен тип поведение, то децата им вече се раждат в такава среда. То ест, те нямат възможността дори да осъзнаят факта, че има и друг маниер на общуване. Те не могат да си дадат сметка, че става дума за избор, който е бил обусловен от желанието за бърз успех и прогрес нагоре по финансовата стълбичка. Ясно е, че бързите пари обикновено не са чисти.

Разбира се, освен семесйтвото, липсата на елеменатрно възпитание и създаването на усещане за красота и любов, огромна отговорност в случая носят и представителите на образователната система. Жалко, но през последните 17 години освен желанието за нови и нови реформи, образованието ни няма с какво да се похвали. На всички ни е пределно ясно, че нивото и качеството са почти безвъзвратно паднали, на всички ни е ясно, че в 99 % от случаите преподавателите - от детската градина до университета - доброволно се отказаха от призванието си да възпитават, да просвещават... Да бъдат добри хора.

Повечето от тях избраха най-лесния път - по течението, без каквото и да е противопоставяне срещу простотията и невежеството. Защото е пределно логично, че дете, което е склонно да спука от бой свой връстник, е давало признаци за нездравата си агресия и преди това. Няма как извън училище да се хванеш с още 8 души и да пребиеш някого, след което този някой завинаги изгубва един от органите си, а в същото време в пределите на училището да си най-мирното ангелче.

Темата сякаш няма край. Няма и да има до момента, в който не се вземат много остри, но в същото време адекватни мерки. Защото жестокото наказание, не винаги е добро решение. Темата ще продължава да бъде актуална и до момента, в който не престанем да си затваряме очите и единствената ни реакция да е 5-минутно възмущение по време на вечерните новини и притаено облекчение, че не се е случило с нашето дете.

Сещам се за лозунга в „1984" на Оруел - „Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила". Дано в България никога не дойде мигът, в който много ясно да осъзнаем какво точно означват тези оксиморони...

Засега, сякаш, все още има някаква надежда. Ако не в нас, то поне в децата ни. Нека не им я отнемаме, като за пореден път останем безучастни.