200-250 души контролират 70% от икономиката ни. Наложителна е смяна на елита и предсрочни избори. Това заявява в отворено писмо до президента Георги Първанов бившият ревизор на БНБ и депутат и БСП Кольо Парамов. Той заявява още, че Иван Костов е бил възможно най-добрата присадка на БКП/БСП към корена на демократичните сили в България.

"Костов бе обучен, организиран и мобилизиран да ликвидира изцяло основата на българските демократични сили, той овладя от части дясното пространство за кратко, услади му се и след убийството на Луканов се почувства най-свободния, най-независимия, най-възможния лидер на СДС", заявява Парамов. 

Ето и пълния текст на писмото:

"Уважаеми г-н Президент,

Напоследък се чуват все повече и все по разни гласове да пледират за България и българското. Иска ми се да Ви напомня, че още през горещото лято на 2000 год. патриотичния съюз “Защита” формулира някои от основните и перспективни акценти, без които България не можеше да влезе в Евро-структурите. Те касаеха вътрешната стабилност, голямото ограбване и необходимостта от навременна още тогава операция “Чисти ръце”.

По това време министър председателя Иван Костов обяви война на “Защита” с преследване и повсеместно прослушване, а Вие като председател на БСП все повече ни отбягвахте. Стигна се до там, че през пролетта на 2001 г. когато се завръщаше Н.В. Симеон ІІ “Защита” бе обявена за сериозна опасност на Позитано 20. Забравили за тези ваши забежки, ние, от патриотичния съюз “Защита”, проявихме национална загриженост, принципност и категорично Ви подкрепихме за Президент на изборите, на които Вие станахте държавен глава.

Тогава нашата малка, но твърде навременна помощ оказа важна роля в избирането Ви за президент. В последствие, обсебен от Вашите чиновници, независимо, че Ви дадохме модел и политически ракурс за създаване на голяма, национално-патриотична партия, Вие не чухте за тази необходимост. Вашите външно-политически сътрудници летейки насам – натам, през девет морета в десето, се интересуваха повече от дипломацията, повече от лустрото и имиджовият характер по възприемането Ви в чужбина. Те бяха оставили вътрешно-политическата стабилност на самотек и това днес ще им изиграе много лоша шега.

Големите награди, генералските пагони и пищните приеми, многото ордени и знатните слова не замениха тежката вътрешна обстановка на глад и мизерия в България по време на Вашето президенстване. Сътрудниците Ви, секретарите Ви не разбраха, че формирането, организирането и подкрепата на голяма патриотична формация е много важна, много ценна и целенасочена държавна задача. И тъй като Вашите помощници очакваха и работеха за обратното, за блокирането на “Защита”, за лансирането на псевдо-водачи, с лабилна психика и елементарни цели, улицата си роди “Атака”. Няма празно място в политиката, г-н Президент, Вие подценихте патриотичния съюз “Защита”, подценихте политическия й заряд като партия, амбиция и готовност за народополезно дело, сега Ви предстои да калкулирате загубата й. Загубата на “Защита”, за доверие и лоялност, загубата й за отстояване на националния идеал по строгост и последователна принципност е и Ваша голяма загуба. Загубата на Вашите помощници е, че много бързо част от тях се “реживковизираха” и не допуснаха операция “Чисти ръце”. Тя Ви даваше възможност да се разграничите и превърнете в голям национален президент на прехода, надскочил интересите на шепа червени шмекери и обединило се с народа си, заради неговата бедност и неговата все по-голяма неграмотност.

Г-н Президент,

Тъй като Вие подценихте “Защита”, се роди “Атака” и то съвсем закономерно. Не се сърдете! Необходимостта роди „Атака” с цялата си внушителност, многообразност, сила и можене. Казаното от “Атака” се изрича във всяка къща, във всяка кръчма, на всеки площад, всеки ден. Трябва човек да е абсолютно неук и политически бездарен, за да не разбере, че днес “Атака”, такава каквато е, ще се опита да промени България. И ще я промени, колкото и на нас да не ни се вярва! Истината е една – “Атака” е новият национален политически план, който би могъл да разтърси еднакво силно и сините глашатаи на кражбата на България, и червените им ортаци. “Атака” не би простила и на жълтите министри, които с помощта на Панайотов, Свинаров, Шулева, Даниел Вълчев излъгаха надеждата ни към Н.В. Симеон ІІ.

Седнах г-н Президент, да Ви напиша това писмо с едничката цел, ако мога да Ви отворя повече очите и повече ушите. Считам се за отговорен пред себе си и тези, които ме познават, че съм Ви напомнил за някакво обстоятелство – важно и ценно, необходимо и срочно. Обстоятелството касае Вашето отношение към България, към страната на която Вие сте президент. Днес, то е отношение към завареното статукво, отношение по течението и съюз с арогантната, нова, червена върхушка.

Спрете г-н Президент, огледайте се и застанете срещу статуквото, срещу течението, което ни води до разпад и огромна вътрешна колизия. Забравете 5-6 месеца за Европейския съюз, ние сме там, забравете за всякакви ненужни изяви, опомнете се и вижте България в тежката й вътрешна криза. Вижте с двете си очи безработицата и фалша на “вашия” социален министър, вижте нашите братя – циганите, с които така или иначе трябва да живеем заедно. Вижте турците, но не Догановите дерибеи, които кътат пачки по сараите, от рушвети и евро-проекти, а тези, от село Бенковски, от село Добромирци, от община Кирково, които получават по 3 лв. за кг тютюн. Вижте България отвътре, с проблемите на овчара, на кравара, за неплатеното им, изкупено мляко, а не на чиновниците от САПАРД, за които раздаването на милиони евро за хотели по Слънчев бряг, е цел и удоволствие.

Г-н Президент,

Време е да направим поне опит за икономическа оценка на прехода. Днес 200-250 души в България са собственици на 70% от потенциала на държавата и не знаят как да го управляват. Такава оценка досега бе невъзможна, защото и оценителите и политиците са се сраснали със статуквуто, а то е “светая светих” за всички. Чрез опита за оценка ще се уточнят връзките, а чрез връзките парите, и накрая и имената. Тогава манипулационният ефект би сведен до нула, а медиите обратно на досегашното си състояние, биха се освободили от неприсъщият надзор и наглост на “онези, които поръчват и плащат музиката”.

Г-н Президент,

Всички ония, които ликвидираха съвсем умишлено българското стопанство, като Александър Божков и сие, за да се родят новите милионери, са кръвно свързани и обучени с елитната червена номенклатура. Имено Божков и неговите крадливи копои създадоха наследствената вторична, червена олигархия, чрез РМД и другите приватизационни трикове. Днес тези типове, които искат стриктно да им слугуваме се именуват богаташи, заможни хора, милионери и успяли в новото време мениджъри. Пълномощниците и комбинаторите получили държавното имане на тепсия от Божков и сие по места, в държавата, са известни в обществото като “чантите”.

Днес г-н Президент, новата червена олигархия иска да Ви превърне Вас в такава подобна “преносна чанта“. Но докато техните “преносни чанти” бяха пълни с долари и валута за подкупи, искат да напълнят “вашата”, с гнили идеи. Червената върхушка, която подготви и уби Андрей Луканов, днес иска контрол над всички с определена информация за парите на тоталитарната държава. Червената върхушка се превръща в най-големия Ви враг, заради необходимите гаранции, по запазване на днешното статукво, както и за бъдещи 15-20 години, заради преосигуреността на своите внуци и правнуци. Тези временни политици, яхнаха вълната на БСП и изземват лека полека, политическата инициатива и всичко препречило им се на пътя, най-безцеремонно, нагло и безкрупулно. Това не са класическите буржоа, за които честната дума все пак е честта на парите, наследени и умножени. Днес червените милионери са най-елементарни крадци, най-пошли самолюбци и парвенюта. Те искат да Ви ползват до изборите за Президент, за да достигнат далеч по-спокойно до 1 Януари 2007. Тях – червената върхушка и милионерите им не ги интересуват кой ще е Президент на България. Тях ги интересува само едно – кой ще гарантира спокойствието на това Ваше правителство, а чрез него и статуквото към 1 Януари 2007. Тях ги интересува само едно - наред с правителството да легитимират парите си в Европейския съюз, да ги регистрират обратно като инвестиция в България и никой да не им търси никаква отговорност.

Г-н Президент,

У нас злобата и завистта към успелия в бизнеса днес е голяма. Това е фундаментален проблем като оценка за психо-нагласите в обществото. Беднотията, гарнирана със злоба и завист, провокирана от крадливистта на богатите, формират лошата обществена среда, с непредвидими последици. Ние трябва да се избавим час по-скоро от крадливостта, защото тя отчайващо разслоява народа и ражда ежедневно огромно напрежение. В този смисъл може да се наложи да въведем и по-респектиращо управление с цел да балансираме интереса на държавата, този на съзнателния нов собственик, а така също и нивото на социалният праг. Изключено е по-скоро парадоксално е, тези като Божков и сие, които ликвидираха по най-просташки средствата за производство, ежедневно да ни четат своите “мисли за душата“ и да ни се представят, като светии от иконите.

Божков днес е на свобода, след като безчинства като сърдарин с българското стопанство, имайки дори и наглостта да се подиграва с жертвите на икономическата му слободия. Божковата приватизация роди в България ултра-корупцията, крадливостта и една воняща на всякъде политическа лъжа. Той, Александър Божков, закри с един замах обувния завод в Добрич и извади 2 000 обущари на улицата. Разбирате ли, г-н Президент, 2 000 души не получават по 300-400 лева заплата, държавата няма БВП при абсолютно гарантиран пазар за детските обувки в 18 държави по света. Напротив – 2 000 професионални обущари стоят и мълчат и не се намериха поне 20 от тях, за да покажат на Божков, че носят духа на дядовците си от Дуранкулак. 2 000 гладни обущари се лутаха 3-4 години без хляб и пари, със занаят и с име, а останаха само да слушат Божковите “мисли за душата”.

Ако Александър Божков бе във затвора, сега заради злоупотребата с власт, заради препродаването и подаряването на хлебозаводи и вили, на млекарни и винарни, на всичко, което раждаше продукт и стока, годна за пазара, респекта в България щеше да е приложим. И никога заместникът му Николай Василев, не би си позволил по 1000 лв. надник на търговеца Попов от Булгартабак и никога министъра на войната Свинаров не би назначил аптекаря Пасков за свой заместник. Кой допусна в държавата аптекаря Пасков да стане зам.-министър на отбраната? Къде беше генералния щаб и командващите родови войски? Този аптекар може да е прекрасен професионалист в Аптечна лига и никой не го оспорва, но той е фатален за министерство на отбраната, както и неговия министър. И двамата бяха в сложна междуличностна комбинация, която не позволява за силовите структури подобно съвместяване. Защо се случва всичко това в нашата държава?

Защото г-н Президент управляващите нямат респект от държавността, респект от традицията на силната държава, респект и страх от закона и назиданието на народа. Г-н Президент, Държавността в България е пред фактически разпад, напрежението в интитуционалните органи прераства в люта вражда. Днес се прави всичко възможно виновниците за цялостната държавна криза да бъдат скрити и покровителствани. През това време органите, пряко отговорни за това, отчитат и уточняват моралните си критерии, карат се и спорят за доноси, сдобряват се и миловидно уточняват кой бил злепоставян, кой бил заблуден. Висшият съдебен съвет вместо да накажат по достойнство върховния съдия Григоров, за да запазят респекта на държавността, уточняват, що е то доброта и съзнание, все едно, че са говорители на мирянски събор. Трябва много силно на глас да заявим, че се задава опастност от пренагнетяване на напрежението и изкуствено предизвикване на народно и публично недоволство. Това неминуемо налага да се вземат спешни мерки по укрепване на държавността и правовия ред.

Време е, даже достатъчно късно червени и сини адвокати и съдии и следователи, по-скоро да организират задържането на Костовата клика, на крадливите царски министри. Обидно е Александър Божков, да продължава да си пише “още мисли за душата” вместо до сега да е описал в затвора отговорите си за над 600 стр. разработки за НСС. И в това число да влязат и носачите на пари, и рушветите, и ходатаите, и чевръстите сини шамани, с милионите комисионни, хотели и сметки у нас и в чужбина. В НСС и в НСБОП има над 380 разработки за криминална приватизация, а няма нито един осъден.

Вместо това Костов свали шефа на сектора за Икономически разследвания, с обяснението, че той е вече излишен. Вместо това Костов изолира със закон прокуратурата от приватизационната вълна с обяснението, че това е излишно. Това позволи на министър Краус да си пие кафето на хотела на плажа в Слънчев бряг с Георги Илиев и да отказва да влезе в затвора, заради РВД – втора фаза и още куп закононарушения. Това позволи половината кабинет на Костов днес вместо да е в затвора, да управлява България на тъмно. Тази безнаказаност създава възможност за търсенето и прилагане на извънредните мерки, които неминуемо ще доведат и до извънредно правосъдие с далеч по-лоши последици от нормалната демократична практика. Специалните органи също би трябвало да се активизират твърде много за разобличаване на формиращата се, дублираща, червена върхушка, която никога не е споделяла идеите на БСП и социал-демокрацията. Техните милиони и връзката им с ДПС по източването на САПАРД и другите евро програми са много по-опасни за мира в държавата отколкото телефонните разговори и епизодичните еднакви срещи на пишещия тези редове. Не външното проследяване или прослушването на няколко свободно-изразяващи се хора ще промени ситуацията в държавата. Тя е необяснима, защото Костов вместо да отговоря пред закона се хили в парламента необезпокояван от нищо, развълнуван само от дигиталните снимки на своят внук.

Г-н Иван Костов – министър председателя, утвърди в България новия преход, новите управленски подходи и установи успешно за себе си режима на “командира”. Този титан, този навъсен и тъмен субект именувал се дори като “новият Стамбулов” организира толкова добре кражбата в България, че и клептоманите да му завидят. Иван Костов е явлението на българския преход, което доопредели, доусъвършенства възможностите на зависимия човек и доказа, че българина както по времето на Аспарух е непредсказуем, трудно прогнозируем и хитър индивид. Иван Костов доказа, че може да управлява, може да назначава, да освобождава, да се бориш за власт и влияние, стига да си вписан в схемата му и да не му застрашаваш перспективата на “Азът му”.

Г-н Президент,

в едно е прав г-н Илия Илиев, че Костов Ви съдейства твърде много за кандидат-президент. Костов в това отношение се оказа джентълмен. Той си върна по достоен начин за това, че Вие го реализирахте за министър-председател през юни 97-ма. Казвам Ви това, защото Костов не е еднакъв към всички. Пет години преди Вие да му осигурите премиерския пост, аз през месец октомври 2002 по указание на А. Луканов, от затвора, като депутат от БСП, 36 ОбНС, предложих същия Иван Йорданов Костов за министър-председател.

За голямо мое съжаление аз само го предложих, но Вие, Вие г-н Президент го легитимирахте като министър-председател. Той пък Ви върна жеста, като разцепи СДС и блокира Петър Стоянов, макар и с най-високия рейтинг по това време. Какво да се прави? Такава е истината! Правилното бе Костов да даде под съд Гечев и всички онези, червени сомнабули, които ограбиха България и предизвикаха финансова криза, всички кредитни милионери, наред с Агов, Магов и сие. Затова г-н Илия Илиев написа скоро за Вас - “обвини за всичко Жан Виденов и Иван Костов през целия си мандат управляваше без опозиция, главно и благодарение на председателя на БСП. За което Костов му се отблагодари и много яко му помогна да стане президент.”

Г-н Президент,

Тази рутинна вече смяна на елитите от червения и синия спектър, наред с безотговорността им в управлението ражда ежедневно уникалната безпринципност, продажност, подлост и най-вече анти-държавност. Иван Костов е известен на всички ни, той успя да всее смут в сините редици, за да избегне отговорността. Предчувствайки падението си Костов стремоглаво и с укор обвини бившите си съратници – министри до там, че отговорността му да стане реалност само при тях. И успя, не само да самоликвидира собствения си кабинет, но да ликвидира “собствената си” политическа партия. Перефразирайки Йордан Бакалов от изказването му на конференцията на СДС – “Иван Костов иска да откъсне от своя корен СДС и иска да унищожи своя корен” бих добавил, че самият Иван Йорданов Костов не е никакъв корен на СДС. За сведение на Христо Бисеров, Йордан Соколов и Екатерина Михайлова, лидерът им Костов бе възможно най-добрата присадка на БКП / БСП към корена на демократичните сили в България. И всички онези, които попитаха за това или се усъмниха в това дали е истина бяха ликвидирани най-първи. Затова с политическата си кариера платиха честни хора, отдали се на политиката на СДС, като г-жа Светлана Дянкова, от Габрово, като г-н Николай Бояджиев от Рудозем, г-н Методи Андреев и много други честни интелектуалци и видни седесари. Костов бе обучен, организиран и мобилизиран да ликвидира изцяло основата на българските демократични сили, той овладя от части дясното пространство за кратко, услади му се и след убийството на Луканов се почувства най-свободния, най-независимия, най-възможния лидер на СДС.

Запомнете г-н Президент,

Костов е най-добрия демагог, който България е имала след Тодор Живков, и Вие имате очевидна заслуга за това той да се докаже и изяви като такъв. Вашият днешен приятел Ахмет Доган и неговият най-ярък последовател от ДПС Лютви Местан, който чака от миналата седмица да ”цъфнат налъмите на трибуната на НС” също заслужават овации за явната подкрепа в превъплащаването на демагога Костов във “водещ демократ”. Костов по подобие на Живков, излъга много хора, излъга толкова много хора, но само не успя да улучи в сянката си. Той така или иначе не можа да открие и възпроизведе своят Григор Шопов. Ако беше успял за това, днес нямаше да мога да Ви пиша това писмо. Като демагог Костов бе повярвал в себе си толкова много, че бе впечатлил през април-май 95-та дори и Луканов. Андрей Карлович пророчески го бе определил тогава така: “Само Чърчил е мобилизирал толкова успешно за партийната кауза дребни партийци. Това е уважително заради самата прагматика, а не заради самия Костов. По същество той е един уникален хитрец, друг е въпроса ще може ли да издържи, да продължи с хитруването.” Луканов макар, че Костов му импонираше твърде много, като напредващ класически играч и вариабилен политик, постоянно изтъкваше за особено внимание към този човек, като проекция за вътрешно овладяване на СДС. Луканов се изтъкваше, че Костов е човека, който би моделирал еднакво отлично марксизма със силата на частната собственост.

А като предвидим и зависим човек би изиграл всякаква подобаваща му зависима роля. Веднъж дори Луканов допълни: “не забравяй, че ти докато ежечастно си мислел за производство и за хилядите проблеми по изпълнението на плана, Иван е тренирал с години да демагогства, той с часове е втълпявал на студентите си теория в която никога не е вярвал, а сега е в състояние да излъже абсолютно всички ни”. Андрей Карлович бе прозрял, че Живков и Костов са един тип маниакални и меркантилни демагози. Противопоставяйки го на партията Луканов искаше, чрез новия демагог Костов да унищожи стария лъжец Живков. И днес ако се върнем към онова време и проследим лидера на ДСБ г-н Иван Йорданов Костов, от април 95-та до октомври 96-та и от 29 декември 96-та до 26 май 97-ма ще установим следното. Иван Костов излъга по най-безпардонен начин всички, които се докоснаха до него. Излъга Христо Бисеров да го предложи за председател на СДС, излъга целия НИС, после цялото СДС. Като министър-председател излъга най-подло цяла България. Излъга първото си правителство, като им моделираше интригата и зависимостта в парично и приватизационно отношение, излъга ги че си остава завинаги приятел с тях. Излъга за кражбите, обсебванията, приватизацията, за най-подлото им забогатяване, за най-безкруполните си преследвания и най-наглите им присвоявания. Накрая Костов за втори път излъга СДС и парламентарната й група заради някакъв нов проект, който Дачков определи като абсолютната необходимост за България.

Да – Костов излъга всички ни, г-н Президент, защото Вие не направихте нищо той да бъде наказан. Защо? Защото и Вие заиграхте с него, както той го направи през януари-май 1997 г. Това именно дава основание на г-н Илия Илиев днес да напише в “Монитор” за Вас следното: “Всичките му безпринципни преобръщания и преобличания го характеризират много ясно – въжеиграч, политически безгръбначен субект, способен в името на личния си интерес да заобиколи или прескочи всякакви уставни или нравствени ограничения.” Някои казват, че напоследък твърде много завои сте направили в разбиранията си за прагматичната политика. Понякога се питам дали не сте в някаква сериозна зависимост, защото иначе аз Ви възприемах като доказал се нравствен човек. Знаем, че заедно с Никола Добрев дадохте властта на Костов, за да запазите социалния мир в държавата. Тогава нямахте друг ход. Трябваше да се запазите и Вие. Но къде са всички ония, които загробиха България през последните 10 години.

Тези г-н Президент, които загробиха България, унищожиха индустрията и смачкаха интелигенцията на един цял народ, заедно с Вас, днес управляват България. Те управляват по най-безпардонния и най-безподобния начин. Те управляват един народ, чрез най-голямата си наглост и крадливост, чрез най-голямата си лъжа. Затова г-н Президент, и Вие и те – всички заедно ще трябва да си отивате. Трябва да си отивате и да отговаряте. Време е. Демокрацията г-н Президент, като добър историк, знаете, не значи постоянна лъжа и демагогия, не значи глад и болести, не значи безправие и престъпност. Демокрацията г-н Президент, значи ред и порядък, плащане сметката до грам, съд и прокуратура като стожер над престъпността, а не ортак на ежедневното безправие, бандитизъм, наркомания, садизъм и пословичен терор.

Г-н Президент,

Ако все пак е останала онази нравственост, която всеки иска да докаже себе си, все още имате огромен шанс. Имате огромен шанс да Ви запомнят и в България и в чужбина, имате този шанс да останете и в историята. А за нравствеността Ви имате възможност и през следващите 35-40 дни да я съхраните.

Г-н Президент,

Съборете това правителство и организирайте ново на националното единство. Повторете ако трябва няколкото правителства на Георги Кьосеиванов, тези от 23 ноември 1935 до 15 февруари 1940. Оставете омразните на народа партийци пред свършен факт. Организирайте технократско управление и издигнете идеята за Велико-народно събрание. Нека ВНС се произнесе ясно и точно за промяна в Конституцията за всички органи. Нека Великото събрание да не допусне юридическото лоби на НДСВ да манипулира държавата. Нека ВНС да лиши червената арогантна върхушка от парламентарната й власт и диктат. Нека гласа на гладния българин, на бедния турчин, на скитащия се без дух циганин да определи кой ще го организира, за да успеят и да се нахранят. Днес партийците в парламента ликуват и очакват 4 години безметежното им властване. Те похарчиха над 60 млн. лева от подкупи и гнили пари за избори, а отчетоха в Сметната палата само 6 (шест). И така, както са свикнали да лъжат, успяха и с помощта на Валери Димитров да заблудят обществото за отчетите си пред върховния финансов контролен орган. Но и то е до време.

Тази лъжа, г-н Президент за парите и за изборите ще им излезе много скъпа, много скоро. А мандата отсега им е ясен. Той няма да бъде четиригодишен. Дано да са само още няколко месеца. Г-н Президент, Днес българския народ е много, много беден. Толкова беден, че едвам се лишава от половин лев, за да си купи така необходимият му вестник. Народа г-н Президент Ви драгова много, но надеждата му се изчерпва. Толкова сме били бедни през 1960-63 г., но българина тогава е имал дух, заради очакваното, заради надеждата, заради социализма като утопия в която все пак е повярвал.

Неотдавна британския “Таймс” написа, че Вашият колега – президента на Конго – Денис Сасу Нгесу злоупотреби с 295 000 $ за лукс в Ню Йорк. Това условие като обвинение за Вас не съществува. Но “Таймс” добави в кратка бележка, че Конго като една от най-бедните страни в света – 70% от населението му живее с 2 долара на ден. Ние г-н Президент сме по-зле и от Конго. Ако на едно 5членно семейство, с 2 деца и един възрастен пенсионер приложим стандарта на Конго, то доходите през месеца трябва да достигнат до сериозната сума от 496 лева (по 2 долара на човек на ден). В нашата държава средно-статистически при семейство с един зает, 2 деца и един пенсионер и доход от 500 лева месечно, за всички заедно с пенсията на възрастния родител, тоест стандарта на бедното Конго е радост и удовлетворение. Всяко българско семейство мечтае за доход от 500 лева, но все още не ги получава.

Днес, българинът е отучен да работи, защото я няма националната държавна дисциплина, няма го закона, няма го достойнството и силата на водача, индивида, няма я силата за обединение. Има само една сила. Тази на кражбата и надхитрянето – кое лоби на кой министър, коя поръчка да вземе и как най-бързо да излъже България. Този подход вече стряска всеки, който поне за малко се оглежда около себе си. Така г-н Президент не можем да продължим. Дано да го усещате, иначе язък Ви за историята, за нравствеността Ви, за държавността Ви. Предлагам Ви няколко организационни цели и мероприятия, които ще ви докажат отчасти халът на държавата.

1. Организирайте един консилиум за спешен и национален план по възраждането на гладна и бедна България в следния примерен състав: проф. В. Проданов, проф. Биолчев, д-р Берон, отец Съръев, проф. Тодор Вълчев, Венцислав Димитров, Юсеин Карамолла, проф. Николай Василев, Бойко Борисов, Рачо Петров, Волен Сидеров, акад. Юхновски, Румен Леонидов, Григорий Вазов, проф. Нансен Бехар, Жорж Ганчев, проф. Димитър Иванов, русенския митрополит Неофит, председателя на върховното мешере Златко Младенов, общинския съветник от Стара Загора Младен Иванов, Красимир Каракачанов, Станимир Илчев, Николай Волев, Чавдар Кънчев, д-р Тренчев, Величка Рангелова, д-р Желязко Христов, проф. Беров, Ремзи Осман, Иван Иванов, Кирил Цочев, доцент Кенаров, проф. Кръстьо Петков, адвоката Владимир Манолов, ген. Иван Рашков, съдията Антон Станков, г-н Методи Андреев, г-н Йордан Бакалов и други експерти и технократи, които съхраниха себе си през последните 15 години и не се поддадоха на изкушението да крадат.

2. Г-н Президент, смятам че председателя на Сметната палата не е наясно с възложената му задача и спокойно може да инициирате неговата смяна от Парламента. Председателя е зависим към своите стари партийци от НДСВ, а такава симбиоза е недопустима. До тези изводи стигаме след като се убедихме, че г-н Валери Димитров е приел за истински отчетите за финансирането на партиите за последните парламентарни избори. Всички отчети са фалшифицирани и не отговарят на обективната истина. По наши скромни изчисления червената коалиция е разходвала 12,800 млн. лева, НДСВ 6,500 млн. лв.; ДПС 3.950 млн. лв. и СДС 1 100 млн. лв. В парите похарчени от БСП има и средства предоставени от чужбина. Отчетите в Сметната палата са фалшиви и председателя Валери Димитров, един ден от сериозен професионал, от добър юрист се превърна в елементарен смешник. Председателя трябва да поиска отчета първо на своята партия в сборен от всичките избирателни райони. Можем нещо дребно да му помогнем – на кандидат-депутата Николай Василев от Варненския избирателен район още през месец януари срещу 70 хил. евро са запазени 82 билборда. Само за Николай Василев във Варна са похарчени за пропаганда местна – 310 хил. лв. Тогава според отчета на НДСВ само този депутат би следвало една 1/3 от целия предвидим официален отчет. За разлика от Николай Василев има депутати като Станимир Илчев, които за цялата кампания не са разходвали дори 10 хил. лв.

Г-н Президент, предложете проф. Д-р Михаил Динев за председател на Сметната палата. Това е законно избраният председател от 7-то ВНС, но поради подлостта на Иван Костов и нему подобни не зае авторитетната от държавата длъжност. Считаме че главния прокурор не би реализирал достойно дейността си ако там остане днешния председател г-н Валери Димитров. 3

. В началото на октомври 2005 началника на финансовото разузнаване г-н Васил Киров, който преподава право в Университета обяви гръмогласно, че “От края на 2006 банковите сметки на полицаите и магистратите ще бъдат следени под лупа. На мушката ще са лица заемащи високи длъжности – министри, зам. министри, депутати и др. висши държавни служители.” Г-н Президент, от това изказване на юриста Киров, който оглавява най-важната агенция за информация, касаеща финансовите потоци по операции у нас и в чужбина се разбира, че той смята да изчака от октомври 2005 до декември 2006 г. Цели 15 месеца висшия държавен служител Киров няма да преследва министрите, които го назначиха на тази длъжност и за които той трябваше до сега да даде много и детаилна информация. Досега министрите и особено ресорния му заместник трябваше да бъдат проверявани няколко пъти. Затова си умишлено бавене има сериозна вероятност директора Киров един ден да бъде съден от българския съд за умишлено неупражняване на задълженията си като длъжностно лице.

4. Ръководството на Здравната каса отхвърли 98% от готовата програма на АремисСофт за проследяване на всички финансови потоци за Касата. Именити депутати, здравни лица, професори, доктори, търгаши и други заинтересовани търговци не се умориха да повтарят, че програмата на АремисСофт не удовлетворявала Касата. Това не е вярно, програмата беше готова, което се потвърждава от проведените 2 независими одита, единият извършен от държавната фирма Информационно обслужване, а другият от одитор на Световната банка. Програмата беше готова и за нея бе платено повече от 50%. Ако беше въведена за периода 1999 – 2007 на Касата щяха да бъдат спестени над 130 млн. лв. И най-важното коренно различно щеше да е обслужването днес и коренно различна щеше да е информацията за свършената работа от всеки фелдшер, лекуващ лекар и аптекар. Възложете да се установят хората допринесли програмата на Здравната каса изготвена от АремисСофт да бъде блокирана.

Виновниците са 7-8 човека и тяхната дейност доведе до необходимостта от провеждането на нов конкурс за подобна програма, на нова концепция и нова реализация. Доктор Щерев знае имената на всички виновни лица. Доктор Никола Василев е в Африка, но бързо може да бъде открит и осъден. Става въпрос за пряк умисъл с огромни щети за Здравната каса.

5. Г-н Президент, при тази доходна политика, която поддържа Вашето правителство, Вие избори не може да спечелите. Нужна е цялостна промяна на доходната матрица, за да има успех, което и да е начинание в България. Тази така дълбоко и трайно втълпявана финансова стабилизация, не ражда очакваните доходи и очаквания ръст на БВП. От сега е ясно, че сменената матрица на доходите и твърде грешните инвестиции в хотели по морето, тази година ще ни докаже, че нашият – българския капитализъм е грешно заченат. Заченат бе от преподавателя по политикономия, г-н Иван Йорданов Костов с големи, фундаментални грешки. Първата и най-голямата грешка на Иван Костов, е доходната политика, която вече 10 години мъчи България. Това е всъщност и отмъщението на Костов, което срочно трябва да преодолеем.

6. Преди няколко дни МВР реализира нарушения на бившия ген. Директор на АЕЦ Козлодуй. Днес г-н Костадинов е депутат от НДСВ. Г-н Президент депутатът Костадинов е един от най-важните спонсори на НДСВ и ДПС. Но той не спонсорира със свои пари, а повечето с пари на САПАРД. Възложете да ви представят справка, за публична информация – колко хотела има милионера Костадинов, колко е частта на програма САПАРД, колко пари са дадени на консултантските фирми, на Асен Друмев, на Ахмед Доган, на ДПС, на НДСВ и т.н, и т.н., и т.н.

Г-н Президент, г-н Костадинов е състоятелен човек, той е много богат човек, но от справката (ако Ви я предоставят), ще ви стане ясно, дали всичко онова, което прочетохте досега в моето писмо има пряка връзка. Ако пък искате да надникнете за обръча от фирми на Доган, може да стартирате именно с Костадинов и САПАРД. Много са важни свързаните лица.

7. Къде е днес г-н Красимир Катев? Управлява своите пари, парите на г-н Милен Велчев или тези на Том Бьорголфсон? Може ли финансовото разузнаване да отговори на този въпрос? България г-н Президент през следващите 5 години има огромни и тежки плащания благодарение на дивотията и лакомията на този човек. България ще трябва да живее с тези уникални днешни оскъдни доходи, а да плаща както следва: 2006 г – 1 300 млн. евро; 2007 г – 1 600 млн. евро; 2008 – 1 200 млн. евро; 2009 – 1 100 млн. евро; или общо 5 200 млн. евро, а като прибавите и платените от миналата година 1 200 млн. евро, всичко 6 400 млн. евро, при наличен фискален резерв от 5 млрд. лева, тоест 2,5 млрд. евро. Това е обезпечението за 2 години плащания, къде е Катев, г-н Президент? Той управлява 34% от СиБанк и изобщо не го е еня за България.

Такава уникална наглост няма и в най-изостаналите държави. Ние можехме да плащаме до 2014-2021 г. по старите задължения в долари, при днешния нисък курс да имаме по-високи доходи и по-високи пенсии, да живеем сносно и скромно, но не бедно и жалко, заради Катев и Велчев. Тези и тем подобни не ги лови ни закон, ни морал, ни порядък, ни чест.

8. Анализирайте разработката на Валерий Гюров от Националната агенция за стратегически изследвания – “На властта не й се ще да пребори корупцията”, пише Кольо Парамов.