Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период.
Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
Цените на жилищата в страната са се увеличили с едва 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (трето тримесечие на 2025 година).
При покупка на жилище в ново строителство решението често се взема още преди сградата да е завършена. Затова за много купувачи остава въпросът как реално ще изглежда мястото, в което ще живеят - не само като разпределение, а като усещане за пространство, среда и организация на комплекса.
След присъединяването на България към еврозоната, се очертава нова динамика на пазара на жилищни недвижими имоти. Пазарът започва постепенно да се връща към по-умерен и устойчив ритъм, след рекордната активност през 2025 г., когато много купувачи ускориха решенията си в очакване на въвеждането на еврото.
България е на последно място в ЕС по отношение на жилищните помощи в рамките на по-широките разходи за социална закрила в Европа.
Страната ни, заедно с Хърватия, е в дъното на класацията за жилищно подпомагане с безпрецедентните 0 евро помощ за разходи за настаняване на затруднени лица, пише Евронюз.
Цените на имотите в София са скочили драстично - с около 500 евро на квадратен метър само за една година. Това сочат данните на една от най-големите агенции за недвижими имоти в България.
Българите сме на челните места по процент на собствени жилища в Европа. В същото време обаче по статистика живеем в едни от най-тесните и пренаселени домове в ЕС и изпитваме най-много затруднения да ги отопляваме.
Българските домакинства са започнали масово да се въздържат от покупка на жилище, автомобил или дори да правят разходи за ремонт, сочи общата нагласа сред населението за следващите 12 месеца.
Бумът на жилищното строителство продължава, регистрирйки ръст в края на миналата година.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2425 жилищни сгради с 15 642 жилища в тях и с 1 797 318 кв. м разгъната застроена площ (РЗП).
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
След присъединяването на България към еврозоната, се очертава нова динамика на пазара на жилищни недвижими имоти. Пазарът започва постепенно да се връща към по-умерен и устойчив ритъм, след рекордната активност през 2025 г., когато много купувачи ускориха решенията си в очакване на въвеждането на еврото.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
Цените на жилищата в страната са се увеличили с едва 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (трето тримесечие на 2025 година).
Цените на имотите в София са скочили драстично - с около 500 евро на квадратен метър само за една година. Това сочат данните на една от най-големите агенции за недвижими имоти в България.
Българските домакинства са започнали масово да се въздържат от покупка на жилище, автомобил или дори да правят разходи за ремонт, сочи общата нагласа сред населението за следващите 12 месеца.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период.
Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
Бумът на жилищното строителство продължава, регистрирйки ръст в края на миналата година.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2425 жилищни сгради с 15 642 жилища в тях и с 1 797 318 кв. м разгъната застроена площ (РЗП).
България е на последно място в ЕС по отношение на жилищните помощи в рамките на по-широките разходи за социална закрила в Европа.
Страната ни, заедно с Хърватия, е в дъното на класацията за жилищно подпомагане с безпрецедентните 0 евро помощ за разходи за настаняване на затруднени лица, пише Евронюз.
Българите сме на челните места по процент на собствени жилища в Европа. В същото време обаче по статистика живеем в едни от най-тесните и пренаселени домове в ЕС и изпитваме най-много затруднения да ги отопляваме.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
При покупка на жилище в ново строителство решението често се взема още преди сградата да е завършена. Затова за много купувачи остава въпросът как реално ще изглежда мястото, в което ще живеят - не само като разпределение, а като усещане за пространство, среда и организация на комплекса.
България и Румъния влязоха заедно в ЕС през 2007 г., но от тогава икономическият им път се раздели. Особена разлика има по отношение на имотния пазар.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Богатството на българите към края на 2025 г. се увеличава с 14.6 на сто и е достигнало един трилион и 85 милиона лева или 478 на сто от БВП.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период. Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
След години на силен ръст, ограничено предлагане и ускорени решения, пазарът на недвижими имоти в България започва да се пренастройва.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
Цените на жилищата в страната са се увеличили с едва 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (трето тримесечие на 2025 година).
При покупка на жилище в ново строителство решението често се взема още преди сградата да е завършена. Затова за много купувачи остава въпросът как реално ще изглежда мястото, в което ще живеят - не само като разпределение, а като усещане за пространство, среда и организация на комплекса.
След присъединяването на България към еврозоната, се очертава нова динамика на пазара на жилищни недвижими имоти. Пазарът започва постепенно да се връща към по-умерен и устойчив ритъм, след рекордната активност през 2025 г., когато много купувачи ускориха решенията си в очакване на въвеждането на еврото.
България е на последно място в ЕС по отношение на жилищните помощи в рамките на по-широките разходи за социална закрила в Европа. Страната ни, заедно с Хърватия, е в дъното на класацията за жилищно подпомагане с безпрецедентните 0 евро помощ за разходи за настаняване на затруднени лица, пише Евронюз.
Цените на имотите в София са скочили драстично - с около 500 евро на квадратен метър само за една година. Това сочат данните на една от най-големите агенции за недвижими имоти в България.
Българите сме на челните места по процент на собствени жилища в Европа. В същото време обаче по статистика живеем в едни от най-тесните и пренаселени домове в ЕС и изпитваме най-много затруднения да ги отопляваме.
Българските домакинства са започнали масово да се въздържат от покупка на жилище, автомобил или дори да правят разходи за ремонт, сочи общата нагласа сред населението за следващите 12 месеца.
Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2025 г. е 1809, а новопостроените жилища в тях са 8027.
Бумът на жилищното строителство продължава, регистрирйки ръст в края на миналата година. През четвъртото тримесечие на 2025 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2425 жилищни сгради с 15 642 жилища в тях и с 1 797 318 кв. м разгъната застроена площ (РЗП).
Националното сдружение за недвижими имоти отчита увен ръст на наемите у нас паралелно с ръста на цените за покупка на жилище.
