Кой ще владее газа в Източното Средиземноморие?

Огромните находища на природен газ, разположени край брега на Кипър, трябваше да създадат разполагащ с много пари държавен инвестиционен фонд за смазване на обединението на разделения остров. Вместо това газовият въпрос разединява двете страни още повече, пише Паола Тама в анализ за изданието Politico, цитиран от агенция БГНЕС.

Перспективата за газово богатство датира от 2011 г., когато полето "Афродита" е открито на около 160 километра от южното крайбрежие на Кипър, в изключителната икономическа зона на страната. Смята се, че има около 129 милиарда кубически метра газ, около една четвърт от годишното потребление на газ в ЕС. Миналата година италианската Eni открива полето "Калипсо", сходно по размер с "Афродита", а през февруари ExxonMobil откри друго газово находище със същия размер.

Тези открития „представляват силен стимул за намиране на трайно решение на кипърския проблем“, пише генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в своя априлски доклад за състоянието на усилията за обединяване на острова. Че не е помогнал "да се сложи край на кипърския въпрос", беше едно от нещата, за които председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер най-много съжалява, каза той пред изданието по-рано. „Бяхме много близко“.

Лоша работа

Но се оказва, че това е стимул за повече раздори. Турция не признава офшорните претенции на Кипър, наследство от инвазията на Анкара от 1974 г., която остави острова да бъде разделен между етнически гръцки юг и етнически турски север. Република Кипър на юг е международно призната - с изключение на Турция - докато Турската република Северен Кипър е призната само от Турция.

През май Турция обяви, че ще започне да сондира за газ на по-малко от 40 морски мили от крайбрежието на Кипър, което е широко признато като изключителна икономическа зона на Кипър. Анкара не е съгласна.

„Законните права на Турция и северните кипърски турци върху енергийните ресурси в Източното Средиземноморие не подлежат на спорове. Нашата страна е решена да защитава правата си и тези на кипърските турци”, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на среща на НАТО в Анкара миналия месец.

Турските сондажни кораби потопиха още един опит да се съживи процесът на обединение. Последният кръг от официални преговори се срина през 2017 г., но през април двете страни обсъждаха условия за възобновяване на преговорите. Това приключи, когато новините извадиха наяве турските кораби.

Кипърският президент Никос Анастасиадис търсеше и намери солидарност между съюзниците - Великобритания, САЩ, Египет, Израел и ЕС осъдиха действията на Турция.

Кипър издаде международни заповеди за арест на екипажите на турските кораби и призова за по-строги действия срещу Анкара в средата на май пред Съвета по външни работи на ЕС.

"Ние искаме нашите партньори да застанат до Кипър, да приемат мерки на равнище ЕС, които ще доведат до значителни разходи за Турция," каза Йоргос Кристофидес, директор на отдел "Енергетика и морска политика" в Министерството на външните работи на Кипър.

Финансови разногласия

Съществуват и дълбоки различия между севера и юга по отношение на това какво да се прави с газовото богатство.

През фeвруари правителството в Никозия прие законопроект за създаване на суверенен инвестиционен фонд по модела на изключително успешния на Норвегия. Всички приходи от въглеводороди, които се очаква да се бъдат милиарди евро годишно, ще се държат „докато не се изгради мускул, докато нямаме споразумение по кипърския проблем, докато законодателите не решат, че ще бъдат използвани по различен начин“, посочи тогава кипърският министър на енергетиката Георгиос Лакотрипис.

Законът признава правото на кипърските турци да се възползват от инвестициите на фонда и диктува, че приходите от газ, минус разходите за експлоатация на резервите, трябва да бъдат реинвестирани в диверсифициран портфейл в чужбина, за да се избегне инфлацията в Кипър.

"Кипърските турци нямат от какво да се страхуват и те нямат какво да губят", подчерта Андреас Мавроянис, преговарящият за кипърските гърци в преговорите за обединение под егидата на ООН.

Но севернокипърските лидери не се влияят от далечни видения за кранчета. Президентът на кипърските турци Мустафа Акънчъ заяви: "Ние казахме на гръцката кипърска администрация "да създадем съвместна комисия за сътрудничество“. Но за съжаление те не се обърнаха към създаването на комисия или към планирането на този въпрос заедно и продължиха едностранното си действие", цитира думите му вестник Hürriyet.

"Това е шега за кипърските турци", каза Кудрет Йозерзай, вицепремиерът и министър на външните работи на кипърските турци и бивш преговарящ за обединение. Те по-скоро възприемат усилията на Република Кипър да преследва въглеводородното богатство като нарушение на правото им да се ползват от общите природни ресурси, и подкрепят плановете на Турция да сондира във водите на Кипър.

"Ако едната страна едностранно извършва сондажна дейност, разбира се, другата ще направи същото и те трябва да го приемат", казва Йозерзай. Но Никозия иска турците да спрат сондажите. "Как можете да обсъждате решението на кипърския проблем, когато имате такива проблеми, които пречат на перспективите за мир?", попита риторично Мавроянис.

Мечти за газ

Това не пречи на Република Кипър да прави големи и скъпи планове за въвеждане на газовите си блага на пазара. Кипър се съгласи с Египет да положи тръбопровод, който да доведе газа до завода за втечнен природен газ на Shell в Идку на средиземноморското крайбрежие на Египет.

Друга схема е тръбопроводът EastMed на стойност 7 милиарда евро, който ще свързва полета извън Кипър и Израел до Италия през Крит. ЕС подкрепя идеята, виждайки го като начин да диверсифицира източниците на газ далеч от Русия. Но има скептицизъм по отношение на разходите.

"Това не е тръбопровод, това е мечта за тръби", казва Ахмет Сьозен, професор по международни отношения в Източния Средиземноморски университет в Фамагуста в Северен Кипър.

Алтернативно, правителството се стреми да втечнява газ директно в Кипър, което ще осигури гъвкавост, позволяваща на страната да изнася газ до там, където цените са по-високи. Но за да работи тази опция, са необходими по-големи количества газ.

„Имаме нужда от повече, но сме сигурни, че има още. Районът все още не е напълно проучен ", твърди Йоргос Кристофидес, директор на отдел" Енергетика и морска политика "в Министерството на външните работи на Кипър.

Оценявайки различните възможности, консултантската компания за природни ресурси Wood Mackenzie описва връзката на Египет като "най-очевидното" решение в скорошен доклад, но предупреди, че египетските съоръжения няма да имат капацитет да обработват кипърския износ най-рано до 2025 година.

Подобно на широко разпространеното съмнение относно търговската жизнеспособност на тръбопровода EastMed, консултантската компания заяви, че създаването на плаващо или наземно съоръжение за втечнен природен газ ще бъде "по-убедително", но добави, че за широкомащабно предприятие в Кипър „ще е необходимо друго гигантско откритие, за да стане това жизнеспособна опция".

Докладът също така изразява тревога заради регионалната геополитика: "Въпреки че нито едно от основните открития на Кипър не е в оспорвана територия, реториката от Турция продължава да се изостря и въпросът може да усложни стратегиите за комерсиализация".

Нерешеното положение с Турция създава правни рискове за международните енергийни компании, които извършват сондажи в морето. „Всеки се радва на неясните обстоятелства, създадени от статуквото или липсата на решение за Кипър. Но това е временно“, каза Йозерсай, министър от Северен Кипър, добавяйки, че компаниите, опериращи в блоковете, лицензирани на юг, включително компании като Total, Eni и ExxonMobil, биха могли да бъдат обект на искове от кипърските турци.

Това вгорчава надеждата, че доходите от газ ще помогнат за възобновяване на преговорите за обединяване на единствената разделена държава членка на ЕС.

Запитан дали се надява да види единен Кипър в живота си, 62-годишният Мавроянис отговори: "Аз съм стар". Неговите чувства имат своя огледален образ от другата страна. „За съжаление, в момента клоня повече към песимизъм“, каза Йоздил Нами, бивш енергиен министър и последният преговарящ за турската кипърска страна.

* Заглавието е на Actualno.com