Читалищата готвят национален протест в навечерието на 24 май

Инициативният комитет за националния протест към момента наброява близо 20 членове, а в интернет тече и петиция под наслов "За запазване на народния характер на народните читалища".

Масово недоволство сред читалищата у нас: Ще станат ли търговски дружества?

"Откога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм?"​ Този въпрос задават въ...

Прочети повече

"Декларацията за действителни собственици по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава председателя на културната институция като лице, отговарящо за всички операции, да бъде вписано в регистъра на Агенцията", коментират недоволните читалищни дейци в социалните мрежи.

По-рано прeд Actualno.com Николина Христова, секретар на народно читалище "Борис Беров" в село Тъжа, община Павел баня, отбеляза: "Ние трябва да излезем от Агенцията по вписванията. Третират ни като търговски дружества". По думите на Христова изискващата се декларация дава възможност на председателя на читалищното настоятелство да разполага със средствата и имуществото на институцията. "Председателят на читалището става негов собственик. Това е недопустимо", изрази още възмущението си Николина Христова. Жената сподели, че е изключително притеснена от правния хаос, който настъпва, със Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Зорница Баракова междувременно съобщи, че за три дни петицията е събрала близо 600 подписа само от популяризирането ѝ в социалните мрежи.

Припомняме, че Законът за мерките срещу изпирането на пари бе приет през 2018 г. в изпълнение на Директива на ЕС 2015/849 от 20 май 2015 г. и на изискванията, заложени в нея, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В края на миналата седмица на второ четене депутатите одобриха допълнителни нормативни промени. "Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в публичния регистър на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията всъщност читалищата са вече в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с търговските дружества, с всички произтичащи тежести от това", отбелязват още авторите на писмото.

Държавата предвижда повишение на субсидията за народните читалища

Ежегодно в държавния бюджет се заделят средства, които се предоставят на читалищата с цел подкрепа и стимулиране на тяхната дейност и р...

Прочети повече

"Категорично изразяваме протеста си читалището да се превръща в търговско дружество, което отчита дейността си с годишен финансов отчет (ГФО) и годишен доклад за дейността (ГДД). Протестираме срещу подаване на ГФО и ГДД до 30 юни 2019 г. за 2017 и за 2018 г. с държавна такса от 40 лв., след като нашите финансови отчети са прозрачни и са подадени до Националната агенция по приходите (НАП) и до Националния статистически институт (НСИ), като поредната крачка към превръщането на читалището от народно във фирма търговец.

Законът за народните читалища (ЗНЧ) урежда как и пред кого става отчитането на дейността ни. Читалищното настоятелство изготвя годишния отчет за приходите и разходите, който се приема от общото събрание. Отчетът за изразходваните от бюджета средства се представя в общината. Решението на общинския съвет отива при областния управител - също с цел контрол", поясняват в писмото към петицията читалищните дейци.

Инициаторите на протеста са категорични, че ще се борят докрай за исканията си, които предстои да бъдат връчени на компетентните институции по темата.

Снимка: Архив