Български народни приказки, разказани от Асоциацията на индустриалния капитал

1. Имало едно време трима братя. И тримата били силни физически и годни за работа. Най-големият брат обаче жадувал за приключения, принцеси, богатства и слава. Вдигнал ръце от всичко и тръгнал през девет гори в десета. Някъде в третата умрял. Последвал го втория брат - и той умрял, някъде се удавил. Най-малкият и най-умният брат обаче разбрал, че това са глупости и останал ратай за неговия господар за 600 лева на месец. Той цял живот не продумал и дума срещу ниското си заплащане и работил от сутрин до вечер с пневмония. И той, и господарят живели доволни и щастливи до края на живота си - вторият малко по-щастлив, но първият не умрял, което, мили деца, е все пак чудесно.

2. Крали Марко бродил из планината. В далечината съзрял три синджира роби. Запрял Шарколията. Първият синджир бил от студенти, които работели по 16 часа на ден в черноморски хотел. Вторият бил от шивачки, които шиели в глухо предприятие в провинцията по 16 часа на ден. Третият бил от пенсионери, които се водели в "активна възраст" и за да не скучаят пред сериалите и да доживяват в ленност старините си, също работели по 16 часа на ден. Крали Марко побеснял, извадил сабята дипленица и тръгнал да ги освобождава. Таман да изколи всичко живо, когато някъде от дълбочината на трите синджира роби се обадил Владимир Каролев и му казал: "Прибери си сабята бе, бастун, не разбираш ли, че така ще попречиш на развитието на българската икономика"? Тогава Крали Марко се сепнал. Позамислил се, но продължил напред с извадена сабя. Владимир Каролев пак се провикнал: "Спри се бе, ти си бахти комуниста, само искаш да колиш богатите". Крали Марко искал всичко на този свят, но не и да бъде комунист, въпреки че бил измислен преди комунизма. Тогава разбрал, че ако освободи трите синджира, наистина ще попречи на развитието на българската икономика. Дал Шарколията да го направят на пастърма, предал сабята за вторични суровини и се включил към останалите, за да може с могъщите си мишци да помага на индустриалния капитал. А индустриалният капитал освен 600 лева му дал златна мултиспорт карта, с която да ходи на фитнес, за да работи повече. Крали Марко направил голям трицепс. Станал герой на много тиймбилдинги. 

3. Един дървар имал двама синове. Пратил ги в гората да събират дърва. Но какво, попитали те, да правим, ако ни се счупи колата? Викайте Неволята, отвърнал баща ми. Колата им се счупила - те си се чупят тия коли. И те почнали да викат Неволята. Тя не идвала и не идвала. Прекарали така дни наред. За да се справят, първо теглили бърз кредит, после, за да го погасят взели втори бърз кредит, накрая се наложило да ипотекират имотите на баща си. Неволята така и не идвала. Но от гората се подал представител на Асоциацията на индустриалния капитал и им казал, че ако следващите 40 години работят за него всеки ден за по 20 лева без осигуровки биха могли да си погасят кредита. Те се зарадвали. Работили за него 40 години за по 20 лева и си погасили кредита. Малко преди да умрат се погледнали в очите, стиснали си ръцете и си казали - най-накрая, братко мой, си погасихме кредита. Погасили си кредита. 

4. Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло хубаво ябълково дърво. Всяка година то раждало само една ябълка, която обаче била златна. Ала в нощта, когато ябълката узрявала и цялата градина грейвала, долитала една хала и откъсвала златната ябълка. Тримата братя решили да ходят да ѝ отрежат главата. Но не се наложило. Вместо това наели Асоциацията на индустриалния капитал да пази златната ябълка. Оттогава насетне вместо халата, ябълката отивала в ръцете на Асоциацията. Тримата братя били доволни, защото халата била по-неприятна и фучала, докато в Асоциацията имало само възрастни плешиви мъже, които изглеждали безобидни и все пак говорели български.  

5. Хитър Петър влязъл в една гостилница. Нямал пари - защото вместо да работи, хитрувал. Извадил един къшей хляб - толкова имал, защото вместо да работи, хитрувал. Сложил го на парата на тенджерата - защото вместо да работи, хитрувал. После изял хляба. Гостилничарят, който вместо да хитрува, работел, го попитал - ти защо не ми платиш, а вместо да работиш, хитруваш? Сега ще ти ударя сто тояги на голо - понеже вместо да работиш, хитруваш! Хитър Петър - понеже вместо да работел, хитрувал - застанал на слънце и му казал: "Хайде сега, удари сто тояги на сянката ми, понеже аз не пипнах твоето ядене, а само парата му!" Гостилничарят, понеже вместо да хитрува, работел, се засрамил и се прибрал в стаичката си.

Но на излизане от гостилница Хитър Петър получил инсулт и умрял. Защото вместо да работел, хитрувал.

Автор: Райко Байчев