А дали не заслужаваме да изчезнем като нация?

Да, намаляваме. Тенденцията не е от вчера, за да се учудваме – всъщност е от много десетилетия и е резултат от липсата на адекватна политика за вдигане на жизнения стандарт, която да даде стимул да не намаляваме. Макар че дали това ще е достатъчно също е съмнително, защото и в западни държави с добър стандарт на живот демографският проблем е факт – може би защото прекалено добре си живеят и почва да ги мързи да правят каквото и да е.

В България със сигурност не си живеем добре, но ни мързи. Мързи ни например да мислим – сетете се за прословутото ЕСЕ. Съвсем скоро ми попадна и друг такъв пример – пост във Facebook да пратиш в Messenger определена дума и да получиш в отговор три въпроса, на които да отговориш, за да вземеш награда. И, разбира се, под поста масово пишат ли пишат, не в Messenger.

Мързи ни и да хванем да изметем хората, които издигнаха мързела и безхаберието в култ. Поредното доказателство е от съвсем скоро – изследване как се пишат законите у нас. В 9 от 10 случая – без анализ и мисъл. В 7 от 10 случая – без срокове за постигане на заложени цели. В 9 от 10 случая – без да се търси мнението на гражданите, без дори да бъдат информирани.

И какво чакаме – да стане в 10 от 10 ли? Ми щом това чакаме, да изчезваме тогава. Като ни мързи да се оправим, мързелът ще ни оправи – но не по хубавия начин.

Автор: Ивайло Ачев