Ако се отречем от референдума, ще ни пренебрегват винаги и няма да научим нищо

Българите преживяха първия си референдум. Не защото и преди това нямаше два мижави опита за нещо подобно, но защото това беше първият път, в който имахме референдум, изцяло дело на гражданската енергия. Да, Слави Трифонов е публична фигура, а шоуто му е популярно. Но този  референдум не беше инцииран от партия, не беше подкрепен от партия, подписите се събираха от много доброволци, а хората отидоха и го подкрепиха сами.

И след това излязоха и гласуваха.

Знаем каква машина прави изборите, съмненията за недостигащите 12 - 13 000 гласа са абсолютно оправдани. Факт е обаче, че 3,5 млн. души излязоха и гласуваха на референдума. И мнозинството от тях гласува с "да" на зададените въпроси.

И за една нощ само всички осъзнаха какво се е случило. Нададоха вой и се разбързаха да обясняват колко страшни неща ще последват, ако резултатите от референдума станат закон.

Първо, абсолютно вярно е, че предложенията в допитването са добри като замисъл, но много несъвършени като крайно изпълнение. И е напълно възможно българският народ да е направил грешка. Много е вероятно да са прави експертите, които заявяват, че така предложената мажоритарна система ще бетонира статуквото, а крайното намаляване на партийната субсидия до 1 лв. за глас не е най-удачното решение.

И е разбираемо партиите да надават вой. Те биха били най-засегнати, именно техният интерес ще бъде ударен.

По-големият проблем са всички онези хора - "разбиращи" и "неразбиращи", които иначе претендират, че подкрепят тази форма на пряка демокрация и изобщо правото на народа да има думата по важни въпроси. Те всички вероятно също са гласували на референдума. И всички се молят резултатите му да не бъдат приложени, защото щяло да стане "голямото мазало".

В България имаме този проблем и от него ни идват много от драмите. Първо, у нас го няма убеждението, че народът е суверен и той има най-голямото право да решава съдбата си. Второ, винаги се мислим за по-умни. Народът е тъп, сега всичко ще отиде по дяволите, България още повече ще затъне и измъкване повече няма да има. Ние сме умни и го виждаме и затова знаем кое как трябва или не трябва да се случи.

Вероятно мнозина не разбират, че от този референдум може да зависи много. И да произлязат две изключително важни неща, в в зависимост от решението, което се вземе.

Първо, ако сега провалим този шанс, следващ може и да нямаме. Да, решението може би е грешно. Но то е решение на българския народ. Народ, който по своя инициатива се вдигна, събра многото необходими подписи, а след това гласува масово, за да покрие (почти на 100%) безумно високия праг за валидност. Ако сега същият този народ плюе на волята си и саботира собственото си решение, ще създаде прецедент, който властта ще може да използва всеки следващ път. Ако има особено много следващи пъти.

Аргументът, че референдумът не може да е представителен, защото за него не са гласували всички, е малоумен. На референдума гласува половината от населението на страната. В общи линии толкова хора, колкото гласуваха и на изборите за президент. Или на изборите въобще. Защо тогава да е нелегитимен? Някой някога обявил ли е за нелегитимни президента, правителството или кметовете, защото за тях не са гласували абсолютно всички българи? Не. Защото се брои волята на гласувалите. Значи за избори може, а за референдум - не може. При положение, че бройката е почти една и съща.

Затова този референдум Е легитимен. Ако сега позволим парламентът, партиите и политическата класа като цяло да не се съобрази с волята на половината население и почти всички гласуващи, това ще бъде ясен сигнал. Сигнал, че те могат да не се съобразяват всеки следващ път. Без значение от активността, без значение от гражданската енергия, без значение от въпросите. Ако решат, няма да се съобразят, защото вече сме им го позволявали и не е имало проблем. Колкото и милиона да гласуват, винаги няма да достигат едни 10 - 20 - 50 000 гласа. И винаги резултатите няма да са задължителни и ще падат в Народното събрание.

Всеки народ, точно както всеки човек, трябва да се застъпва за себе си. Ако сам не го прави, няма кой друг. Дори да бъркаме, е важно да стоим зад решенията си, защото само така можем да заявим, че сме фактор, с който управляващите винаги трябва да се съобразяват.

А по въпроса за грешката. Тя е вторият важен момент.

За да успее българският народ всеки път да се опитва да взима правилните решения, той трябва да се е поучил от грешките си. Ако не му се позволи да направи грешки и да понесе последствията им, как ще научи уроците си?

Ние нямаме опит с референдумите. Никога не са ни позволявали да имаме успешен референдум, никога не са зачитали решенията ни. Проблем е, че българинът смята, че щом референдумът е нещо добро, то и въпросите му по подразбиране са добри.

А това не е така.

На този референдум българите масово не счетоха за нужно да се информират какви ще бъдат последствията от предлаганите промени. Автоматично ги сметнаха за добри. "Умните глави" - експерти, журналисти, политици, също не счетоха за нужно да водят разяснителна кампания. Те спаха цяла година и се активизираха, когато вече беше късно. Вероятно защото сами не очакваха, че допитването ще бъде успешно. Както казах, ние нямаме опит и не сме свикнали с референдумите.

Факт е обаче, че българският народ гласува за нещо, които е много вероятно да му навреди. Защото беше неинформиран, защото беше подведен, защото беше увлечен в един емоционален устрем, в който обективността липсваше. Той обаче трябва да бъде оставен да направи тази грешка и да изтърпи всичко, което ще произлезе от нея.

За да се научи, че не всичко, което му предлагат с добри намерения, задължително е добро. За да се научи да търси информация, да търси различни гледни точки, и изобщо - да търси. Това би бил полезен урок. И колкото и да е тежко, е добре да го научим.

Затова е добре да се застъпим за себе си и за референдума - защото ако позволим да ни пренебрегнат сега, това ще се случва всеки път. И защото така се израства - с грешките и с трудното.

Автор: Десислава Любомирова