Андрей Слабаков в Страната на чудесата - (и малко димна завеса)

1980-2002 - пушач

2002-2005 - пушач, който тук-там се показва по телевизията

2005-2010 - пушач, който малко повече се показва по телевизията

2010-2015 - пушач, който доста се показва по телевизията

2015-2019 - пушач, който вече е превъртял телевизията

2019-2024 - ЕВРОДЕПУТАТ

Разбира се, вие ще възразите, че Андрей Слабаков все пак е режисьор и има филми. И правилно бихте могли да намекнете, че аз дори не съм ги гледал, на което аз бих намекнал, че все пак и вие не сте ги гледали и може би броят на зрителите им не е по-голям от броя цигари в дневната дажба на този човек. Но оставете филмите.

Андрей Слабаков е човек, който стана известен с това, че пуши, че обича да пуши, че му е готино да пуши и че по странен начин не разбира онези хора, които не са като него открили великия дар и великата тайна на пушенето. И по силата на това, че в журналистиката винаги трябват две гледни точки, а всъщност няма друг нормален човек, който толкова истерично да защитава пушенето на закрито, за да не му се развали кефчето - Слабаков винаги се оказваше на екран, понеже таквиз тъпанарски дискусии - "За или против пушенето", под път и над път. Постепенно обаче образът взе да се развива - към това пушене взеха да се закрепват разни неща. 

Пушенето се оказа патриотично пушене. 

Пушенето се оказа някак си така за Майка България пушене. 

Пушенето се оказа абсолютно мъжко нещо, мъжкарско нещо, човек е мъжкар и пуши и това е. Пушенето се оказа антиджендър. 

Пушенето се оказа исторически фундамент, балканска мощ, българска сила. 

Пушенето също изведнъж стана и нещо страшно патриархално. Понеже жена му на Андрей Слабаков и тя пуши и някак си човек винаги си представя в комплект, но пък и йерархично - тоест мъжът пуши по-така някак, по-отгоре седи, докато жена му - щастлива с такъв хубаво разпушил се мъж, ѝ е дваж по-хубаво и на нея да палне цигара, признавайки тютюновото върхенство на съпруга си, но и присъединяваща се гордо към него. Навън се гонят и бягат педераси и лесбийки с европейското знаме между краката, но никой не може да пристъпи в гордата, патриархална, хетеросексуално, патриотично-българска ситуация на това семейство.

Едно време, за да постигнеш успех, трябваше да си умен и кадърен. Сега, оказва се, е достатъчно да кажеш, че си българин, християнин, хетеросексуален, цениш семейството и не искаш бежанци. Народът просто се побърква. Сякаш целият свят е от небългари, нехристияни, хомосексуалисти, мразещи семейството и бежанци, и всички те чукат на портите ни така, както мъртвите бяха поведени от Нощния крал в "Игра на тронове" срещу живите. И ето на, излиза пред тях Андрей Слабаков, пуска кълбо от дим, и разперва ръце пред свещените български земи, готов да ни брани от злото. И българският народ се сцепва просто и крещи - "Да живей!", "Да живей!". Нека го пратим на разузнавателна мисия в Европейския парламент, Отвъд Вала, да видим какво става там и може ли да им тегли една майна тоз човек, тъй както им тегли във Вип Брадър! Нещо такова се мисли от българския народ. И не мисля дори, че преувеличавам. Голямото пушене на Слабаков не е всъщност цигарено - има цяла димна завеса от народо-популизъм, за който той е идеалната фигура и пасна добре. 

Впрочем първото нещо, с което Слабаков ще лъсне като провал, е че точно пък там ще си пуши цигарата свито и кротичко някъде навън и на указаното място. Щото не е глупав и правилно е преценил - тук ставаш известен с това, че си разиграваш коня, за да си осигуриш блаженото бъдеще на европейска заплата, която обаче ще изиска от теб да оставиш коня на мира да си пасе и да вземеш да свършиш някаква работа. Но по отношение на работата имам известни съмнения. Може да проверите пак CV-то, с което започнахме.

Автор: Райко Байчев