Бавната ерозия на ГЕРБ
Третият кабинет на Борисов вероятно ще е последният негов. Този път не става дума за временна криза обаче, която може да се разреши с няколко умели тактически ходове.
Не, всички фокуси по спасяването на властта се оказаха обречени.
Великото народно събрание - патетичен напън да оправдаеш серия от провали със системни грешки, заложени в конституцията. И още: видимата безпомощност въобще да събереш някакви читави депутати в предполагаемото Велико народно събрание, тъй като самата институция е толкова ерозирала от доверие и способни кадри, че ако е имало последно величие, то се е изпарило с участието на Валери Петров преди близо 30 години.
Нататък: публичен шах мат, в който функционира главният прокурор - след акциите в президентството и "Хиполенд" всеки, който попадне под ударите на прокуратурата моментално ще започне да се счита много повече за неудобен, отколкото за престъпник. И в очите на гражданското общество атаката срещу неудобните ще се разчита като поръчково властово престъпление.
Трето - изчерпването на коалиционния партньор. Нито "Атака", нито НФСБ, нито ВМРО въобще могат да разчитат на преминаване на парламентарния праг в следващите избори - ако някой въобще има шансове, това е Каракачанов. Но те не са достатъчни, за да крепят ГЕРБ занапред. Не и след влизането на Трифонов в политиката и очакваното преливане на патриотични вотове към него.
Най-голямата грешка на премиера обаче бе в това да нарече протестиращите "Мафия". Вероятно се очаква, че това ще внесе куп съмнения в протестите; и би внесло ако те се прожектираха като едно време - без социални мрежи, в няколко услужливи меди и нищо повече. Но това отдавна свърши.
Пред Борисов постепенно се затваря един непреодолим статистически фронт. Ерозията на собствената му партия, съчетана с завръщането на БСП и няколкото нови играчи от извънпарламентарната опозиция, които най-вероятно ще се озоват в парламента. В добавка - опоскване на гласове тук-там от Цветанов. И ако през 2013-та номерът с оставката мина ("не искам да има кръв на протестите"), през 2016-та мина отново (подавам оставка, защото бях обещал, че ще го направя ако Радев стане президент) сега всички трикове свършиха. Остана да се измисли някакъв архаичен референдум, тип "за казармата" - и може би натам се отива. Но печеленето на време не печели политическо бъдеще. Както се казва - с лъжи може да стигнеш далеч, но не може да се върнеш обратно.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АКТУАЛНО:
Случаят Даная или защо моралът е най-важен за едно общество
Завръщането на легендарния лечител и мъченик Мангъров
След интервюто с Диков: 3 въпроса, които Кирил Петков е добре да изясни
Главчев: Когато името е точно това, което си представяте
Само 10 магистрати да са с мафията? Може, ама надали
Всичко, което може да се направи за 15 хил.евро на месец
Голямата драматична промяна: ГЕРБ се заварява за абсолютната власт
Иран срещу Израел: Засега вълкът е сит, агнето – цяло
Редактор:
Райко Байчев
Етикети: Бойко Борисов герб