България, в която искам да живея – правосъдие

Кое е най-важното за силна държава? Не че и извън кампания не го мисля, но сега – още повече! И моят категоричен отговор е – образование, правосъдие, здравеопазване, икономика. Подреждам ги точно в този ред и като номера.

Днес обаче ще почна от номер 2 – защото е тематично. Тази седмица се случиха две събития именно по темата правосъдие. Първото – първият прокурор на ЕС Лаура Кьовеши удари институционален шамар на нашата прокуратура, като поиска "допълнителна информация" за 7 от 10 кандидати за делегирани европейски прокурори. Това е доста любезен начин да ти кажат, че на първо четене не ставаш за работата. Спортната аналогия – като те хванат с допинг от проба А, последната надежда, че нещо са се объркали, е проба Б. Само дето историята е показала, че шансът проба Б да излезе както ти се иска, е такова миниаютрно число, че даже не знам как се нарича.

Второто събитие касае спомени, които много бързо забравяме и всъщност даже не се мъчим да ги съхраняваме. Припомниха ни го сега от АБВ – с едно знаково дело, което започна с екшън тип арест в "От местопрестъплението" или "Морски детективи". Преди над 10 години, прокурор Роман Василев крещеше на бившия военен министър Николай Цонев: "Ти си абсолютен престъпник, на колене!", а това се излъчваше свободно по различни информационни канали. После съдът доказа, че не е престъпник, както и за съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Логично и дела в Страсбург имаше, обезщетения – само че тези обезщетения не дойдоха от джоба на Роман Василев и хората над него – от нашите джобове дойдоха! Остана единствено споменът как "ние ги хващаме, те ги пускат". И никога не се обяснява, че за да хванеш някой истински, първо трябва да спазваш правилата и да намериш доказателствата, с които да убедиш съда. След това вече може да караме на абсолютни престъпници. Пък ако има присъда, че си обвинявал не просто несправедливо, ами с умисъл да съсипеш нечий живот, да се отзовеш пред съда - да видим тогава куклите дали няма да почнат да късат конците, които им дърпат кукловодите?!

Политиците в България отдавна са доказали, че щом дойдат на власт, бързо забравят какво в правосъдието трябва да се промени коренно. Логично – пазят се, защото на власт не се стои вечно. "Ние този въпрос го пренебрегваме, подминаваме и се държим като нация, която е обявила война на самата себе си. За да си избираме това, което ни причиняват всички тези законодателни и институционални безумия, за да си избираме рекета, изнудването и грабежа на бизнес, значи наистина има проблем, за който всички трябва да се замислим", каза председателят на АБВ Румен Петков, който е и бивш вътрешен министър т.е. никой не може да каже, че не е в кухнята на нещата. И го каза, защото заради липсата на правосъдие демокрацията ни е неимунизирана т.е. боледува постоянно. Същинска пандемия! А когато има пандемия, вирусите удрят където сварят и няма шанс да се защитиш - днес си силният на деня, утре обаче?

По история в гимназията учехме, че е необходимо време, за да може дадено общество да осъзнае, поправи и разруши очевидни пречки пред просперитета. Обединение на нация се постига само когато има съгласие, че правосъдието ще работи и няма да се пипа! То ще се отнася към всички еднакво и според духа на законите, а не буквата – защото буквата може да бъде извращавана според интереса, духът кое е справедливо и кое не е обаче е далеч по-дълготраен. В противен случай просто сменяме мутрите, а подобрението на живота ни си стои все вън!

А как да стане на практика? "Каквито и закони да бъдат приемани, качеството на хората е решаващо", коментира адвокат Людмил Рангелов. И той е прав. Качеството се получава с образованието - затова обаче следващият път! Засега мислете кой какво е говорил през годините и ако/като е имал възможност да си претвори думите в дела какви ги е свършил!

Автор: Ивайло Ачев