Да говориш и да не казваш нищо

Коментар на редактора

Моят коледен спомен: Виенско вълшебство

В моето семейство празниците винаги са се отбелязвали доста традиционно. Преди пет години обаче родителите ми решиха точно по Коледа да...

Прочети повече

Да се смееш ли, да плачеш ли?! В деня, в който отбелязваме 25 години от края на Възродителния процес, по една от най-гледаните телевизии в България уж сериозни хора си признаха в ефир, че „се наговорили да се скарат”. Наговорили – и защо? Заради криворазбраното в редица случаи журналистическо „предписание” да се показва „и другата гледна точка” ли? Коя е тази гледна точка по темата – на върхушката на ДПС? Че няма проблем на всички избори здраво да пазаруваш гласове ли?

Когато икономическото положение е много лошо, тогава почва да се говори за толерантност, за етническа опасност. Защото щом насъщният е проблем, хората мислят само през неговата призма. И тогава виждат сламката в чуждото око, не и гредата в своето. А това отлично се използва по най-гнусен начин от политиците, които, вместо да си вършат работата, за да може хората да живеят по-добре, вършат нещата главно в своя угода.

За ДПС е страхотно да има етническа карта. Съсредоточиха ли се върху това анализаторите Коритаров и Найденова? Не, те решиха да се карат кой колко време говорел. И милион часа да говорят, не казват нищо. Не казват ясно къде е проблемът – в икономическите зависимости, прекарвани чрез политическите партии. И не настояват да се търси решение. Защото е по-лесно да си част от статуквото, а не истински да настояваш за промяна. Всички го знаем, затова и в такава държава живеем.