"Държавата ми е длъжна": Психологията да искаме без да даваме

У нас е широко разпространена философията, че трябва да мислим в посока какво държавата може да ни даде, а не какво ние можем да дадем на държавата. Същата тази държава се възприема като някакво голямо митично същество, достатъчно далечно, за да е нещо отделно, но достатъчно близко, за да зависим напълно от него и съответно - да му поставяме изисквания, за да живеем по-добре.

АИКБ: Икономиката ще расте повече, ако се реши проблемът с кадрите

Растежът на българската икономика през 2018 г. може да бъде и повече от очакваните 3.9% и да достигне 4.2%, ако правителството адекватн...

Прочети повече

За мнозина държавата е една мистериозна машина, която взима и дава, ако, когато и както реши, и е въпрос просто на настояване да получим онова, което ни е нужно. Не са много хората, които осъзнават ефективно и на практика, че ние сме държавата и нейното благополучие е скачен съд с нашето поведение.

У нас битува много едностранчиво виждане за социалната държава, която процъфтява в чужбина, но която все не ни се получава на нас. Всеки има по някой пример как в Германия ДЪРЖАВАТА ремонтира улици при появата на най-малкия проблем, как във Великобритяния ДЪРЖАВАТА поддържа градинките, мие прозорците на жилищните сгради и чисти входовете, и как в Естония ДЪРЖАВАТА е решила градският транспорт да е безплатен.

Това са все примери на ДЪРЖАВИ, които дават. Дават много, дават достатъчно - здравеопазване, образование, социални помощи, за да могат гражданите ѝ да живеят добре. Само че има една уловка. Всичко това се случва, освен с желание и ред, и с пари.

И точно тук идва повратната точка при нас.

Изследването сочи, че българите искат всичко да е безплатно, но без да дават нищо от себе си. Не искат повишаване на данъците, дори това да означава повече социални услуги. Напротив - те искат още по-ниски данъци, макар това да направи България още по-лоша социална държава. Изобщо, ние само искаме. Даване - не.

Зле сме, но… колко да сме зле, чуди се Борисов

Като дойде петък, няма разминаване по "Витошка", кафе няма празно. Зле сме, но… колко да сме зле, като в София не можеш да се ра...

Прочети повече

И точно това ни пречи да станем Швейцария на Бълкания. Защото в Швейцария живеят швейцарци, а тук живеем ние. И същите тези швейцарци отхвърлят на референдум без да им мигне окото предложенията за безплатно здравеопазване за всички и гарантиран месечен доход, защото знаят, че ако ДЪРЖАВАТА започне да дава прекалено много, прекалено ларж, икономиката ще се срути. Защото хората имат реалистичен поглед върху финансовите процеси, управляващи една страна и знаят, че няма как всичко да стане безплатно и няма как балансът да се запази, ако взимането стане повече от даването. И затова дават.

Дават всички, които искат да живеят добре. Дават западноевропейците, много повече от нас, защото това е цената на богатата държава.

Сухата стотистика сочи, че България е страната с най-нисък данък върху доходите в ЕС - фиксираните ни 10%. За справка, всички страни, по които ни текат лигите, скубят гражданите си много по-жестоко, с данъци, стигащи от над 40% до над 50% - Германия, Австрия, Белгия, Дания, Люксембург, Испания, Франция, Финландия, Норвегия и много други. Дори онези страни от ЕС, възприели нашата концепция за плосък данък, го правят на по-високи нива - 15 - 16%.

При корпоративния данък е същото - България твърдо стои на своите 10%. На фона на това в Германия той е 15%, във Финландия - 20%, Естония - 20%, Швеция - 22%, Норвегия - 24%, Франция - 33%, и така нататък.

Изобщо, богатите държави са разбрали, че благосъстоянието им зависи от 2 фактора - парите да не се крадат и гражданите да плащат сериозно. Докато тук не разберем, че без да дадем нещо на тази държавата, няма да има какво да взимаме от нея, вечно ще сме на опашката.

Автор: Десислава Любомирова

Българите са най-застрашени от бедност в ЕС

В ЕС българите са най-застрашени от бедност и социално изключване. Това сочат данните на Евростат. В риск от бедност са 40% от хората ...

Прочети повече