Гочоолу и Дочоолу правят кампания - бият министър

Този щрих от битката за следващия парламент е твърде красноречив за хората, които напират към него.

Протестът е право, понякога дори дълг на всеки гражданин, воден от обществения интерес. В случая налетелите на професора вероятно гледаха на протеста като на включване във футболна агитка, която има за цел да набие противника.

Този конкретен протест обаче си има организатор. Каквито и елементи да мобилизира, именно той носи отговорност за поведението и за действията им. В случая този детайл някак се разми и аудиторията бързо преглътна инцидента, улисана в сертификати и предизборни надлъгвания. Нападнали министър - какво толкова, всяка минута някъде нападат някого. Да, не е проблемът в това, че са посегнали на професора. Проблем е, че това е модел на поведение, план за действие и част от националния манталитет.

За каква промяна изобщо можем да говорим, след като всички ние като общество забравяме и преглъщаме подобни деяния като част от новинарската хроника, която не ни засяга? А истината е, че ни засяга. Защото същата тази простащина не само опорочава протеста като идея и като гражданска позиция, но е и индикация що за племе сме и що за претендиращи да се наричат хора виреят край нас, забилите носове в клавиатурите.

Репликите на съвременния Бай Ганьо, които най-често срещаме в ежедневието си

Нека не се лъжем. Дори в 21-ви век чертите от героя на Алеко Константинов все още са ясно изразими в голяма част от нашите сънародници ...

Прочети повече

Същите тези гласуват и избират еднокнижници да ни управляват, а чалгари да ни учат на парламентаризъм. И отказват да признаят друга гледна точка освен тази на силата - била тя физическа, финансова или властова.

Министър Денков е деликатен човек и изобщо не раздуха въпроса. Вероятно за да не влиза в унизителни обяснения за нивото на народа, чиито деца е длъжен да просвещава. А нивото е плачевно и това се вижда от много години насам. Професорът просто каза: "Явно някои така разбират политическата борба, политическата агитация, подготовката за избори. Очевидно всичко беше провокация. Удар не е имало. Имаше опити да бъда ударен".

Така високият интелект, ученият с международно признание, министърът, управляващ едно от най-тежките министерства, отговори на самозабравилите се, налитащи на бой с дръжката на знамето. Тъжна и тягостна картина, която няма да се промени, докато обществото има търпимост към наглите и арогантните, поставящи се в услуга на една или друга политическа сила.

Политическата борба у нас, за жалост, цяло столетие не е помръднала като ниво. Гочоолу и Дочоолу, Данко Хаирсъзина и останалите Алекови герои са живи и днес. И правят кампания. Кампания, която, ако съдим по прелюдията към нея и по съпътстващата я неземна простащина, може да завърши ето така:

"София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество.

Бай Ганьо срещу Бай Бойко: сравнителен анализ

Последните откровения на премиера Борисов относно медиите - че 1) мислят все да напишат нещо гадно, лошо, много им е мъчно, много им е ...

Прочети повече

Ганю Балкански".

Автор: Евелина Гечева