Големите въпроси, които стоят след "Боят настана"

Но ако пратим всичко това в раздел "забавление", остават други неща, доста по-трудни от това Борисов да бъде сложен на мястото му. Вече беше сложен - от самият електорат. Боят наистина "настана", но след него идват следните спешни задачи:

1) Въпросите от референдума

Може би трябва да се признае, че идеите на референдума бяха от други времена, в които Трифонов, предполагам, имаше съвсем различна представа за собственото си участие в политиката. Едно подозрение: мажоритарната система беше сред големите му каузи, защото тогава изглеждаше като единствен възможен начин да вкара хора в парламента, заставайки като гарант за тях. Не мисля, че към това може да има голям упрек - лостовете за влияние изглеждаха нестабилни, това беше някакъв шанс. Но, ето че мина време и се оказа, че Трифонов го направи директно с партия. Оказа се също, че партиите на статуквото далеч не са толкова трудни за пробив и тази партия ще трябва да поеме отговорността за управлението. 

Другата идея, намаляването на броя на депутатите, беше наказателна акция за безполезността на парламента; но дали сега "Има такъв народ" мисли същото? Ако не мисли, нека се откаже: да си развалиш предизборното обещание е грешка, но да го реализираш, въпреки че вече не вярваш в него, още по-голяма. 240 депутати са много, когато парламентът е изключително некачествен. Но при справедлив изборен процес по-големият брой на народни представители води до по-голяма представителност въобще, до по-голям сбор от авторитети и оттам - по-добре функциониращ парламент. 

2) Свалянето на модела "Борисов", но не само в реториката

Лафове като "Джипко Бибипков" може да са много вълнуващи за обичаща зрелища публика. Но ако Борисов остане като реторическо упражнение, без да има каквито и да било последици за неговия модел, значи все пак става дума много повече за атрактивен телевизионен сценарий, отколкото за политика и очаквана десетилетия наред справедливост. Сега може да е интересно, но ако след година нападките в парламента продължават по същия начин, нещата ще започнат да приличат на спора Борисов-Станишев-Борисов. Припомням: Борисов четири години обяснява, че ако проблеми, ги е посял още Станишев, който по-късно обяснява, че таман да е щял да ги разреши, но дошъл Борисов. Надяваме се, не предстои второ подобно издание.  

3) От партии на протеста да станат партии на управлението

Вероятно най-трудната задача. И "Има такъв народ", и "Демократична България", и партията на Манолова са добре тренирана опозиция - до степен, в която дори при евентуално мнозинство на ГЕРБ, все пак вдъхваха някакво спокойствие за това, че могат да упражняват контрол върху тях. Когато обаче сред партиите на протеста се появят гласове, че се търсят партньори, които "Да ти дадат камък срещу Борисов" (Хаджигенов), изглежда, че опозиционната роля е започнала да дава онзи отпечатък, който трудно се превръща в управление. Впрочем най-сложна, по отношение на прехода "опозиция-власт", в момента е задачата на БСП: трябва да подкрепят правителство, изградено от партии на протеста, срещу които ако протестираш, излиза, че си от властта. А ако не протестираш - пак излиза, че си от властта. 

4) Бягство от медиите

Причината Слави Трифонов да успее с "Има такъв народ" не се казва "Телевизия 7/8", а фейсбук профил: по-важният и по-влиятелния медиум. Сега обаче има нов капан: изкушението да използваш винаги удобството на статуса пред журналистическите въпроси и неутралния терен е голямо и все по-ясно се вижда: предпочитано. Колкото и Трифонов да твърди, че медийната среда е корумпирана - тя действително е, и честно казано имам симпатия към това, че "Има такъв народ" нямаше никаква медийна кампания -  все пак има няколко журналистически острови и тези острови биха искали да зададат своите въпроси. Самият Борисов в последната година предпочете именно Фейсбук; мисирките бяха отсвирени, назначи се оператор по лайвстрийма и нещата с медиите приключиха - образуваха му, както беше казал, нерви. Най-лошото, което може да се случи, са политически партии, които никога не влизат в пряк сблъсък при неутрален медиатор, а захранват своите публики във Фейсбук, възползвайки се от комфорта на автоматичното одобрение.  

5) Кадри и визия

Влизането на компетентни кадри в политиката е най-утопичната земя, в която все още се стъпва плахо; и компетентни не означава просто по-добри от тези на ГЕРБ, доколкото има теоретична невъзможност парламентът да не бе излъчил по-добър председател от Караянчева. Все още визията на новите изглежда краткосрочна: изборен кодекс, ревизия на Борисов, атака срещу Гешев и т.н. Все важни неща; но след изборния спринт следва управленски маратон. Боят, колкото и да хубав (особено ако не си от битите), настава само веднъж. После настава друго, за което рядко се пее, но от което всички се нуждаем: нормално управление. 

Автор: Райко Байчев