Извинение - и благодаря, макар и по-късно!

А има нужда и то огромна. Не може да се живее все с лошия пример. Не може постоянно политически мизерии, престъпни деяния – убийства, грабежи, палежи, не може природни трагедии. Мозъкът загнива, душата оскотява – и лека-полека преставаме да сме хора.

Затова, с огромно извинение за голямото закъснение – поклон пред шестима млади българи. Пред Наско, пред Ники, пред Миро, пред Любен, пред Мишо, пред Стоян. Благодаря Ви, че Ви има – истински хора, истински мъже!

Чудите се кои са ли? Да, за тях място нямаше по телвизията. Нямаше репортери да тичат с микрофони, нямаше задъхани въпроси "как се чувствате". А заслужават да има. Защото рискуваха собствения си живот, за да спасят чужд.

Посред нощ, след като виждат във Facebook снимката на Радка Стоименова, която са забелязали по-рано през деня, докато били на риба на езерото "Рибката" в Смолянско, те се връщат пак там и успяват да извадят от водата решилата да се удави жена. Правят го, макар че Мирослав не може да плува добре. Само човек, който не е попадал в студените и тъмни води на езеро или язовир не знае какъв ужас е това. Инстинктивен, смрязяващ до мозъка на костите страх, който парализира всяка част, всяка клетка на тялото. И можеш да мислиш единствено за едно – как да спасиш кожата. Малцина са тези, чиято душа надделява над инстинкта за самосъхранение. Тези хора са герои.

Още веднъж – благодаря Ви, мъже. Не като роднина или близък на Радка, която, за съжаление, по-късно почина, а като човек. Постъпки като вашата ни дават пример как да бъде хора, как да бъде по-добри хора. Бъдете здрави – и дано ние имаме повод да съобщаваме за постъпки като вашата по-често!

Автор: Ивайло Ачев