Като акостираш при Доган, носи дарове (5 стъпки за начинаещи)

1) Не вземай българския флаг

Това да искаш да поставиш българския флаг върху българска земя и да разчиташ на асистенцията на българските пазачи, независимо дали са от НСО или не, е изключително наивно. Няма никаква логика в това знамето да се развява на Росенец, понеже Росенец присъства според много международни конвенции като отчуждена от край време територия, която има самостоятелен статут, извоюван от доганското въстание (2005-2015), сложило край на несправедливата българска хегемония върху чудното черноморско място. 

2) Носи дарове 

Ходенето при султана е многовековна традиция, която Христо Иванов брутално погази, бидейки незапознат и безотговорен към ритуалите. Да отидеш на такова място без никакви дарове е просто нелепо. Злата, накити, скъпоценности от чужди земи. Даровете трябва да се поднесат внимателно, с уважение и притискане на челото в земята. После се отнасят в съкровищницата от верните пажове-гардове и разговорът най-сетне може да започне. 

3) Не размахвай лични карти

Удостоверяването на лични карти е бюрокрация от най-ниско ниво, която не работи в сараите. Лицето, което отива там, трябва да се познава от пръв поглед и на него да бъде изписано "наш човек". Как да станеш "наш човек" е събитие, което изисква дълга биография, дълго и ловко въртене на повратливия кръст, около който да се нанижат десетки обръчи от фирми. Ако не си участвал поне малко в принципа "аз разпределям порциите в държавата" нямаш никакво място там - разпределяй и владей. 

4) Резервирай аудиенция поне 6 месеца по-рано 

На такива места не се ходи толкова внезапно. Ако Христо Иванов искаше да пристигне през юли, то някъде между коледните и новогодишните празници, това трябваше да се уреди. Има си часове за записване, ред и ранг. 

5) Води си гарант

Общински съветник от Бургас и то от твоята партия - това ли е човекът, който да те съпровожда? Посещението в сараита изисква гарант от най-висше ниво, личност с опит, водил много други на същото тайнствено място. Когато този гарант бъде видян от гардовете, по лицата на всички трябва да минава въздишка на облекчение и приемственост. 

Едва след изпълнението на всички тези стъпки, човек може да извади плажната кърпа, да я постели на ивицата и да положи морно тяло, загледан в необятния хоризонт, безоблачното си бъдеще и политическия успех. И да запее нежно и с възторг -

There was...on a July morning...

Автор: Райко Байчев