Не драматизирайте: О, Бела, чао-чао-чао

Имаше моменти, в които поведението на Корнелия Нинова изглеждаше логично. Противопоставянето на ГЕРБ изискваше БСП да е лидерска партия, без много демокрация и с повечко централизъм. Впоследствие обаче стана ясно, че така нареченият лидерски момент е просто извинение за авторитарния подход на Корнелия Нинова към тази партия.

БСП, впрочем, твърде дълго оцеля. Кой ли не се бори с нея - като се започне с хардлайнерите вдясно, които искаха да я забранят, мине се през ранно-ченгесарския СДС, последва от периода на Костов и се стигне до тъжния днешен ден. Тъжен за старите бесепари, разбира се. За нормалното демократично общество не е велика загуба заличаването на бившата комунистическа партия.

А че тя се заличава, е очеизвадно. Никога в най-новата ни история от 1990 г. социалистите не са брали такъв срам по избори. Да ги бие ДПС. Да ги бие и вчерашният хлапак Костадинов. Че Бойко ги бие, е повече от ясно и някак не е толкова срамно предвид общия им генезис. Но деца като "Промяната" да ѝ вземат електората е доста срамно за Столетницата.

Впрочем, от нея нищо не е останало. В регионалните структури се мъдрят никому неизвестни имена, даже местните трудно се сещат кой е този другар, дето е начело на червената организация. Да, има и изявени имена все още, но повечето отдавна напуснаха или бяха прогонени лично от Нинова. Тя със сигурност не си дава сметка за мащаба на бедствието, щом все още стои начело на партията. А би трябвало отдавна да освободи този пост. Много отдавна - още преди да прогони компетентните и ценни за партията личности.

С кого ли не се скара тази жена - със Станишев и с целия му екип, с Радев и с целия му екип, със стари червени другари, които потърсиха убежище при Първанов в АБВ. Със самия Първанов също така! Да не говорим за тоталната изолация, в която вкара най-силните личности на БСП.

За сметка на това се обгради с готови на всичко лейтенанти, които припяваха години наред нейните рефрени, само и само да се уредят с блага службица. Е, уредиха се. Да им е честито пред-предпоследното място в парламента.

Клара Маринова в гроба ще се обърне, защото от прословутата ѝ червена карта на България, размахана след едни избори, не остана нищичко. БСП дори няма хора за кандидат-кметове. Кадърните и способни да управляват общини си намериха други партии и коалиции.

В годините наблюдатели предричаха, че Нинова ще я сполети съдбата на Виденов, на Първанов и на Станишев - ще я прогонят и натикат в забвение, също както стана с тях. На нея не ѝ се вярваше. Но ето че този ден е по-близо отвсякога. Съвсем скоро ще станем свидетели на форум, който ще махне Нинова, колкото и да си мисли тя, че се е окопала.

Всяко окопаване е предпоследно и историята е низ от такива примери.

Симпатизантите на тази партия смятат, че в нея няма нищо автентично ляво. И вероятно е точно така. Никой никога не е чувал, например, Нинова да изтъква социализма като добра идеология. Или да посочи поне едно негово достойнство. И това е само един щрих от причините, поради които скоро целокупното "Позитано" 20 или каквото е останало от него, че и каже чао. Като в популярната песен на италианските партизани, заживяла нов живот чрез един филм за ограбване на банки - "Бела чао".

Ами да, трудно е хем да работиш за едрия капитал, хем да се правиш на защитник на онеправданите. В един момент тази игра свършва. Така че БСП стига до логичния си финал. И отдавна е време за нов ляв субект. Неговите създатели обаче трябва да си дават сметка, че без единомислие и единодействие всеки нов политически субект е обречен. И без автентична лява политика.

Автор: Стефан Стефанов