Няколко уж не толкова кресливи въпроса към Валери Симеонов

Коментар на редактора

Уважаеми господин Симеонов, имам няколко въпроса към Вас. И ги задавам не на вицепремиера, не на патриота, не на овластения, не на политически ангажирания Валери Симеонов, а на гражданина и човека във Ваше лице. И не държа на отговорите пред мен, тъй като не сте ми длъжен, слава Богу, за нищо. Тъкмо заради обществената си роля обаче, Вие непрекъснато трябва да разяснявате действията си и пред тези, които са Ви гласували доверие, и пред всички останали. В този смисъл, моите чисто човешки въпроси към Вас съдържат отговорите, които трябва да дадете, на майките на деца с увреждания.

Господин Симеонов, когато едни страдащи жени вече над 130 дни си изплакват очите по площади и палатки, не Ви ли засяда буца на гърлото, докато ги гледате? Господин Симеонов, дали чувате виковете, че системата ги убива всички - и майките, и децата им и здравите, и онези с единия крак в гроба заради увреждане, и лежащите в страшни мъки, и тези, които по 24 часа обслужват нуждите им? Чувате ли, че проблемът не е толкова в липсата на пари, колкото в отчайващото отсъствие на адекватна реформа? И пак: чувате ли - това не са крясъци, а предсмъртни стонове. Уж тези хора са живи, но са потънали в институционална забрава.

И съвсем накрая: господин Симеонов, какво изпитвате пред болката на другия, на чуждия, на непознатия, на лишения, на отхвърления, на сакатия, слепия, глухия? Поглеждали ли сте в очи, които издават толкова голямо желание за живот, за битка със страшна диагноза, за сили и характер пред лицето на смъртта? Ако не, погледнете - има толкова много по улиците и площадите. Може пък и да добиете кураж поне за едно извинение!

Автор: Румен Скрински