Президентският вот като избирането на луканка

България ще излезе на пътя на промяната в деня, в който осъзнаем, че всъщност всичко зависи от нас. Че само ни заблуждават, отчайвайки ни умишлено, че всичко е предрешено, предопределено, договорено, и нашето участие е формалност. Не е. И това не е прост оптимизъм и положително мислене. Това е отговорността на осъзнаването, че и за доброто, и за лошото сме си отговорни сами.

Само че днес този ден изглежда още далеч. Защото сами не си вярваме, защото не мислим логично, не проявяваме самочувствие и защото допускаме политическата клика, която ни управлява, да ни трови с това внушение.

Забелязвате ли колко арогантно се държат всички кандидат-президенти? Има нещо дълбоко обидно в поведението им на увереност, че всеки ще бъде победител. Че еди-кой-си му е единственият опонент. Че е сигурен, че има шанс. Че това е едно състезание между 20-ината кандидати.

Това са самозабравили се хора. И по-лошото е, че всички ние, които седим и ги слушаме, попиваме тази философия. А тя е крайно токсична, защото изключва най-важния и основен елемент в тази предизборна надпревара - народа.

Не, уважаеми дами и господа гадове. Вие не се състезавате помежду си. И е престъпно самозабравяне да твърдите, че ще победите или ще стигнете до балотаж, сякаш нужните гласове са ви в кърпа вързани, сякаш това са гласове на крепостни селяни. Вие сте никои. Вие не сте на пистата, на която най-бързият печели. Това не е състезание и вие не се състезавате помежду си. Защото не ВИЕ печелите. На вас победата ви се ПОДАРЯВА.

Предизборната надпревара е като витрина в магазин, на която са наредени луканки. И клиентът е този, който си избира една от луканките. Защото му е по-симпатична, по-евтина или просто се надява да е по-качествена. Луканките не се надпреварват помежду си. И луканките не са в позиция да проявяват самочувствие коя от тях ще бъде избрана. Защото не зависи от тях.

Така е и на изборите. Нищо не зависи от кандидатите, макар те убедено да вярват в обратното. А вярват, защото сме им го позволили. Зависи само и единствено от нас.

Варианти на витрината - много.

Може например да не изберем най-популярната луканка. Така нейният производител, може би, евентуално, ще се замисли защо хората вече не харесват продукта му. Може би вече не ги устройва качеството. Или цената. Или просто не ги кефи как изглежда. Или не ги кефи самият той.

Може да изберем някоя нова и непозната луканка, но от утвърден и компроментиран производител, надявайки се лошата му репутация да не засегне новия продукт. А може и да не я изберем, верни на усещането, че вълкът кожата си мени, но нрава - не.

Може да изберем някоя от независимите луканки, просто за проба. Не че тя ще стане новият лидер на пазара, но може би ограниченият пазарен успех ще стимулира производството на нови независими луканки с по-добро качество в бъдеще. Или може да не я изберем, тъй като сред независимите луканки има прекалено много съмнителни, със странни, неадекватни и абсурдни съставки, които знаем, че няма да ни харесат, и не искаме да рискуваме.

Изборът на луканка е свещен и всеки го прави по собствените си критерии. Каквото и да изберем, стара максима е, че клиентът винаги е прав.

Въпросът е да не допускаме луканките да ни се качват на главата и да считат, че сме абонирани техни поддръжници. Защото луканките, които се борят за "Дондуков" 2, си го мислят. Мислят си, че твърдите електорати са нещо вечно, неизменно, и безкритично. На тях им е достатъчно да им спуснеш кандидатура в последния момент, или да им предложиш човек, който не познават, или да им посочиш твърде компромисна фигура - те ще гласуват.

Това отношение е дълбоко обидно. И ще е добре, ако се обидим. Гласуването е най-лесният демократичен начин да накажем политическата класа, да стимулираме някого или да дадем сигнал за промяна. Нека се възползваме. Защото на българския пазар на луканки има няколко производители, които предлагат толкова долнопробна, стара и вредна продукция, че им е крайно време да фалират.

Автор: Десислава Любомирова