Президентът, прокуратурата и законът

Вероятно мнозина биха реагирали на тази новина точно по начина, по който реагира водещият Виктор Николаев – ма да направим агенция, която само да казва на БАБХ за такива случаи. Само че подобно плоско мислене неглижира другия вариант – от БАБХ да казват истината. И това е по-страшно! По-страшно е, защото излиза така, че се търси справедливост от телевизията, а не от тези, чиято задача е да я осигурят!

БАБХ, обаче, буквално е бял кахър – защото напоследък ставаме свидетели на безпрецедентна война между президента Румен Радев и прокуратурата. И тя вече минава всякакви граници, като ефектът ѝ със сигурност се изразява в едно – крайно делене на "за" и "против", което не помага за гладко функциониране на институциите. Защото когато има конфликти, работата не върви.

В цялата тази ситуация няма невинни като сълза – и Радев има за какво да бъде питан, най-вече за жена му и пиарската ѝ работа във ВВС, докато президентът още беше командир там. Само че се пита и се търси отговорност когато му е времето! Това беше формално сторено от КПКОНПИ и уж всичко беше наред. Но действията на прокуратурата – всеки ден да се пускат чатове от телефона на президентски съветник, като при последния беше достатъчно да цъкнеш в приложените снимки и веднага да видиш несъответствията с описанието на прокуратурата, навяват на съвсем други мисли. Например – държавното обвинение пропуска да напише дали е вярно твърдението на въпросния осъден, че има оневиняване в Румъния, какво е то, както и какво престъпление представлява отнасянето на въпрос за помилване към президентската институция съгласно действащ български закон?! Всичко това тече ли тече, след като Иван Гешев се сети да пита Конституционния съд за наказателното преследване на действащ президент и много след като водената от предшественика му Сотир Цацаров сега КПКОНПИ не намери нищо специално за евентуална шуробаджанащина на президента към жена му. Въпросът е - защо след дъжд качулка?

За сметка на това, когато става въпрос за Бойко Борисов и неговите записи и снимки, чатове няма регулярно осведомяване на обществеността. Има само – проверяваме. Така имаше проверка след проверка за какво ли не в миналото и няма виновни според прокуратурата.

Прокуратурата не е съд, но в медийното ни пространство това трудно се забелязва. В определени аспекти на законодателството ни – също. Важен такъв аспект – ако прокуратурата не иска да привлече някой към отговорност, обжалване не може да има пред съда, само пред по-висша инстанция на същата прокуратура, която се управлява по йерархичен модел т.е. накрая от главния прокурор зависи! Какво става в такива случаи, можете да научите ТУК! Накратко - съдът не влиза изобщо в употреба!

Затова и сладките приказки за службата в полза на българските граждани винаги ги мисля с примера от горния абзац. Така е законно!

п.п. А ако някой иска още един пример как "всичко е законно" и то пак с основна роля на прокуратурата, но не само - ето ТУК!

Автор: Ивайло Ачев