Проблемите от китайския коронавирус

И така – защо се получи такава истерия с прословутия вече китайски коронавирус дори и в България и то след като още няма нито един потвърдено разболял се у нас? Споделям своите мисли за инфодемията и не ангажирам никой с тях – просто се надявам, че все още има хора, които са склонни да помислят.

Психологически ефект

Такива теми, които генерират силен страх и уплаха, няма как да не се нажежават. Простичкото обяснение е, че с достъпа до интернет прекалено лесно има достъп до всякаква информация, а изключително голям брой хора нямат личен мисловен филтър да поставят под съмнение коя информация е достоверна и коя не. Най-простичкият признак е какъв е източникът на информация – официална институция, авторитетен и публично известен специалист или медия, или някой някъде си в необятното пространство на Интернет написал, пуснал или заснел нещо.

Друг проблем от психологическа гледна точка е, че когато става въпрос за здраве, всички ние искаме 100% гаранция! В живота обаче не се случва така – ако можеше да се опазим на 100%, нямаше да боледуваме от нищо. В съвременния глобален свят нов тип зараза, за която няма още официално лечение и се действа само срещу симптоми, разпространение ще има. Официално, нивото на смъртност е под 3% и предимно умират възрастни хора, с други хронични заболявания. Така че паниката "ще се разболея и умра" е абсолютна глупост – със същия успех можем да се плашим от грипа или от това да се движим с кола по българските пътища, а не го правим. А никой не иска да е глупак, нали?

И е редно да си дадем сметка - в този живот няма нищо 100% сигурно. Въпросът е кое е по-добре в даден ситуация, но риск винаги ще има, независимо в какво количество.

Институционално недоверие

При ситуации, които могат да прераснат в епидемия или пандемия, е изключително важно да слушаме специалистите и отговорните органи. Проблемът е, че в България, за 30 години преход е разрушено всякакво доверие в институции и авторитети. Няма и как да е другояче, след като същите тези институции постоянно произвеждат примери за некомпетентност. Например – вчера (25 февруари) здравният министър Кирил Ананиев обяви, че върнали се от региони в чужбина (в случая Китай и Италия), но нямащи симптоми на заболяване (висока температура, кашлица), остават под домашна карантина за 14 дни и си вземат отпуск – платен или неплатен. В член 162 от действащия Кодекс на труда изрично е посочено, че при карантина получаваш парично обезщетение, щом не можеш да работиш – все едно си в болничен! Как тогава да вярваме на здравния министър за каквото и да е, след като не познава материята, която управлява?

Това е голямата вина на всички наши политици и правителства, която във времена на криза те ще плащат – но и ние! Tочно затова повече отвсякога ни трябва трезва преценка и бистър мозък. Нaй-важното - намерете откъде да се информирате, така че да не се съмнявате на всяка дума и не вземайте решения на база нещо чуто-недочуто, четено-недочетено, видяно-недовидяно.

А за хора като Ананиев - би могъл да позаличи лошото впечатление, като например поеме инициатива и бъде създаден механизъм за да може в училище децата поне да бъдат точно информирани за коронавируса. Защо не в "Час на класния ръководител" - с обобщен бюлетин за деня, който да се прави на база само достоверни данни за всичко най-ново по темата и който да бъде представян по интересен начин. Така поне тези, които са бъдещето ни, биха могли да почерпят опит от един добър пример.

Възможното полезно от коронавируса

Следващите редове са само закачка – хумористично намигане. Защото смехът помага да овладеем стреса!

От цялата истерия вниманието ми привлякоха две новини – Бойко Борисов още не е под карантина, макар че словашкият премиер е в болница с респираторни проблеми, обаче не е доказано да е коронавирус. Ако обаче се докаже, тогава защо Бойко да не е под карантина - нали бяха на Европейски съвет за евробюджета? След като свалиха от правителствения самолет колежката от вестник "Труд", защото кашля (това наистина стана), тогава си е жива дискриминация! Може обаче Бойко да покиха на Министерски съвет, министрите да покихат на парламентарен контрол, депутатите да си покихат едни на други и току виж държавната реформа стане факт по еволюционен път. Проблемът е, че на парламентарен контрол почти не ходят депутати, та и това ще отнеме време!

И не забравяйте - преди да решите, че сте болни от коронавирус, поне си измерете температурата, позакашляйте се, а после си помислете колко е голям шансът, ако не сте виждали китаец или италианец през живота си и не сте контактували с някой, който да е контактувал с италианци или китайци - или изобщо болни от тази нова болест!

Автор: Ивайло Ачев