Румънската прокуратура в България - все още невъзможно

Коментар на редактора

Повтарянето на румънската панацея действително писва. Защото нещата в Румъния се попдредиха заради фактори, които ги няма в България.

На първа инстанция: Ако си висш прокурор, може да обиждаш подчинени "по служба"

Обидата на работно място от по-висшестоящ що се отнася до прокуратурата е оправдана, ако става въпрос за служебни отношения. Това на пр...

Прочети повече

Първо – румънците защитават доста по-усърдно правата си, макар че политическата им класа е същата като нашата. Второ – незнайно как румънските политици допуснаха човек като Лаура Кьовеши да поеме звено с толкова много власт. И се оказа, че тя не е марионетка – затова стана страшно в Румъния. Съвсем друг е въпросът дали при поголовната сеч на политици там няма и някой лов на вещици. Но е факт, че го отнасят политици от всички цветове и посоки – това е сигурно доказателство, че не говорим за реваншизъм.

Заради тези две обстоятелства, които се съчетаха в точното време и място, Румъния бележи сериозен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Какъв е шансът същите обстоятелства да се повторят в България, когато нашите политици имат румънския пример? Нула. Никакъв. Защото изградената система у нас няма да го позволи.

С кой акъл Владо Береану си мисли, че български вариант на румънската специализирана прокуратура ще е независим? Кой ще я избира тази прокуратура? Същите, които очакваме да бъдат проверени и наказани.

Действително първо е необходима системна промяна. Действително прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт – да напомня само, че например в САЩ главният прокурор и министърът на правосъдието са един и същ човек. Но чак когато направим тези системни промени – чрез Конституцията, можем да се надяваме на работеща прокуратура – специализирана или не. И точно тук се крие голямата трагедия – за да има напредък, е необходима промяна на системата. За да има промяна на системата, трябва да има съответните хора с желание да я променят. А те не са достатъчно – все още.