Шоуто, което не е смешно от 2004-та насам

Ще забележите, че това са едни и същи хора - актьори и продуценти. В което няма нищо лошо - талантът, на теория, би трябвало да има по-голяма трайност във времето. Ще забележите обаче още нещо: че ролите, скечовете, хуморът и идеите са също като онези от едно време. Фразата: "Гледам телевизия, за да убивам времето" стана буквална: в смисъл, че липсва едно време от 2004-та до 2021 г. Каквото не беше смешно тогава, отново не е смешно сега. Но сега не е смешно с по-добра резолюция.

Има някаква универсалност на образите, която може да те влуди: Криско може да е с Тони Стораро, но може и с Росица Кирилова. Нещо като блат за пица - слагай отдолу малко криско и отгоре реди каквото искаш. Вие може да цитирата преимуществата на разнообразието - има и други телевизии, и други шоу-та. Така е. Ако в първите ще видите Рачков, Криско, единият от двамата Стораро и Тита, във второто ще видите Криско, Рачков, Тита и единият от двамата Стораро. Освен това - ако толкова се втелявате на тема разнообразие - има различни формати. Може да видите как Рачков, Криско, Стораро и Тита говорят, може да ги видите как готвят, може да ги видите как пеят, може да ги видите как готвят и пеят едновременно. Може да видите как Стораро се прави на Криско и Криско се прави на Стораро, а после може да видите как Криско разказва как се е направил на Стораро, а Стораро разказва как се е направил на Криско. Къде го разказват ли? Пред Тита. В шоуто на - избери си. 

Също: скечове от типа Шишо Бакшишо, пияници в БДЖ, Станислав Христов-Христосков. Вие помните ли образът Станислав Христов-Христосков? Аз го помня - беше някаква поразителна скука преди над 15 години и още тогава ти ставаше жал. Но поне тогава беше ново и тъпо. Сега е старо и тъпо: обратното на евъргрийн, евъртъпо. Подобни скечове са вече някаква травма, трябва да се лекуват, да се ходи на лекар. "Засмял се е в събота вечер на такъв скеч. Контактен, но в субфебрилно състояние".

Имам немалко приятели сценаристи и по правило знам, че между онова, което измислят и онова, което отива на екран, стои продуцентският валяк. Който е нещо като Шишо Бакшишо, само че бакшишът от реклами е по-голям, докато естетиката е същата. Като гледаш "Улицата" нещо може да ти се стори остаряло, но със сигурност ще те лъхне на класика. Като гледаш това те лъхва на кисело зеле, което го претакат от 2004-та. Много рейтинг и много пари - това е най-скъпото кисело зеле, което може да си поръчаш.

Автор: Райко Байчев