Швеция и децата - специално за полуделите от Стратегията за детето

Личното ми мнение е, че няма по-висша форма на олигофрения от това да НЕ се обсъжда даден въпрос, даден проблем, дадена тема, да НЕ се чуват различните гледни точки и да НЕ се обмислят, да НЕ се прави план как нещата да се подобрят. И понеже невежеството се превърна в норма, Actualno.com обръща специално внимание на ТОЗИ ЛИНК. Това е официалният сайт на Шведската социална агенция Försäkringskassan. Съвсем ясно, на приетия за универсален език в цял свят английски, са описани основните аспекти на социалната политика в скандинавската държава.

Всъщност, не знам защо използвам думата "аспекти", като трябва да използвам "предимства". Сериозни предимства при това. Например - платеният отпуск за бащите е колкото за майките, т.е. по 240 дни на родител. Отделно - помощите за дете съставляват 80% от доходите на съответния родител! Ако родителят е бил безработен или с доход 0 крони, получава около 7000 крони (1400 лева) на месец - при това парите се делят на две равни половини и всяка половина отива в сметката на съответния родител, за да не се карат! Дори не искам да се сещам колко процента са детските в България от официалните ни доходи, камо ли ако не работим - май кажи-речи едно и също?! Има и надбавка от 1250 крони (около 250 лева) за всяко дете, докато то не навърши пълнолетие т.е. 18 години.

Но най-впечатляващо е каква е грижата за болни деца. В случай, че трябва да си останете вкъщи, защото детето ви е болно, ви се падат по 80% от дневната ви заплата - пак 80%, както по-горе! И бюрокрацията се урежда онлайн - в сайта на социалната система, където се регистрирате един вид като "временен болногледач", без да ходите на лекар, за да ви издава медицинска бележка! Ако обаче говорим за по-тежко състояние, т.е. над седмица, вече ще трябва да отидете на лекар и да ви издадат документ.

При това положение дали е нужно да казваме, че от 1979 година в Швеция действа закон срещу физическото насилие над деца? Това дали е хубаво? Може би просто следва да си отговорим на въпроса как се чувстваме, ако ударим шамар или дори няколко на детето си. Хубаво ли ни е? Доволни ли сме? Отговорите показват какви хора сме. Показват и друго - дали сме достатъчно силни, за да не прибягваме до сила!

И точно това е проблемът на България - макар уж да живеем във века на информацията, всъщност се оказа, че живеем във века на фалшификацията на информация. Няма друг начин да се осъзнаем от този да търсим и проверяваме - отнема време и усилия, но търтеите неслучайно не са биологичен вид от човешко естество!

Автор: Ивайло Ачев