Субсидиите на раздора между БСП и ДПС и хитрият ход на ГЕРБ

В българската политическа среда обаче, подобни "резки обрати" пораждат много сериозни съмнения. Причината е проста и тя е, че всичко изглежда прекалено удобно, за да бъде случайно и компромисно.

Нека да разгледаме ситуацията в детайли. Големият печеливш изглежда са управляващите от ГЕРБ. Те успяха успешно да "обезкървят" опозицията преди местните избори именно чрез субсидиите, извлякоха политически дивиденти от намаляването им преди вота и след това хитро върнаха нещата почти в изходна позиция. Това се оказа наистина умел ход и в крайна сметка ГЕРБ успя да запази голяма част от важните си общини, без да понесе съществени финансови загуби от субсидиите.

Опозицията също излезе сравнително суха от положението. Субсидиите от 8 лева на глас отново ще напълнят поизпразнената каса на социалистите, а загубата на местните избори така или иначе беше почти неизбежна и не толкова категорична. Големият плюс за социалистите дойде с окончателният развод с ДПС. Думите, произнесени от червеният депутат Стоян Мирчев от парламентарната трибуна, че "ДПС са "най-безпринципната и корпоративна партия", изобщо не са случайни. С тях се слага окончателния край на един доста "перверзен брак", който се уповаваше на частни интереси, но без никакви принципи. Дали причините за раздора са пробудили се ценности също изглежда съмнително.

По-скоро пътищата на БСП и ДПС се разделят, защото вече интересите им са различни. Новото ръководство на "червените", подобно на Тръмп в САЩ, постепенно успява да овладее символичната "дълбока държава" вътре в партията, а именно вътрешната опозиция. Изглежда усетило нагласите на масите в България, социалистическите лидери се прокараха една по-консервативна линия на развитие, изключваща джендър идеологии например, което доведе дори до противопоставяне на линията на ПЕС. Ключов момент тук се оказват именно субсидиите, защото без тях социалистите не биха могли да се откачат от олигархичните си зависимости. Обективната равносметка при БСП показва, че електоратът на левицата е много остарял и без по-рискови и смели ходове, в един момент тя би загубила позициите си, да не говорим да бъде реална алтернатива за управлението на страната.

Колкото до ДПС, въпреки воплите на Мустафа Карадайъ и партийците около него, те съвсем не са губещи по отношение на субсидиите. Нека не забравяме, че именно по настояване на ДПС, бяха позволени неограничени дарения за партиите. Нападките срещу БСП от страна на ДПС обаче също не бяха плод на случайност. Те бяха насочени и към управляващите, на принципа "думам ти дъще, сещай се снахо". Етническата партия искаше ясно да покаже, че продължава да бъде незаобиколим фактор в българската политика, което няма и да се промени при ниската изборна активност в страната.

Колкото до разединените "Обединени патриоти", техният бонус е оставането във властта. Те бяха "погалени" от ГЕРБ и просто приеха постигната вече договорка.

Да кажем и няколко думи за новия политически играч Слави Трифонов. Няма как да го подминем, когато темата са партийните субсидии, защото предложението за намаляването беше именно на неговия екип. Трифонов също извлече дивиденти от ситуацията, пишейки за "годеж" между БСП и ГЕРБ, но лекичко подмина темата за даренията, което изглежда като най-сериозното обвързване между партии и олигархия. Така Трифонов остави усещането, че също се заиграва с популизма, но не задълбава в реалната проблематика.

В крайна сметка новият бюджет отново не даде адекватни отговори за проблемите с ниския жизнен стандарт, здравеопазване, образование и т.н. Партийните субсидии бяха само осветения от камерите придатък, който обаче за пореден път постави важния въпрос кого представляват политическите партии в България. И дали изобщо смятат да се занимават с проблемите на мнозинството хора в страната или ние ще продължим да пълним партийните им каси, а те собствените джобове, както и тези на олигарсите около тях. Дали посредством опорочени обществени поръчки или нагли бюрократични процедури.

Автор: Тодор Беленски