Теория на подкупа

„Изключването на наказуемостта или създаване на възможност за замяна на наказателната отговорност с административна за лицето, дало подкуп, ако доброволно съобщи на компетентните органи, макар и не незабавно, дори и когато неправомерното му поведение е било изцяло доброволно, а не в резултат на упражнено изнудване, би увеличило съществено активността на гражданите да съобщават за подобен род негативни явления”.

Макар юридическата ни компетентност да не е твърде голяма и общо взето се изчерпва поне с представата за разделението на властите (изглежда тя е остаряла обаче, вече попада в графата "десен екстремизъм"), все пак да пробваме да помислим върху горното. 

Значи един човек е решил да даде подкуп. Така си е решил просто - ситуацията е подкупно подходяща. Има подкупно подходящ вземач, има подкупно подходящ давач, остава да се подкупи и всичко да се нареди. Даваш го тоя ми ти подкуп и после си отиваш вкъщи. И едно ти е хем хубаво, потриваш ръце, работата я брой за опечена, ала хем ти е и притеснено, кършиш ръце, работата току-виж се объркала. Такива неща са подкупите, дотам те докарват. 

Първи въпрос: какво значи - "макар и не незабавно"?

Какво е това макар не незабавното? Примерно 24 часа след подкупа това незабавно ли е или е макар и не незабавно?

Да кажем човекът, на който си дал подкупа, нещо се бави да ти свърши оная работа, заради която си го дал, а теб вече започват да те гризат съмнения. Но в стария вариант наистина трябва да те гризат. В новия обаче си гледаш часовника и си казваш: абе имам още малко време, ако тоя не я свърши работата, доброволно ще си кажа за подкупа, че да изгори той, а аз ще мина метър. Даже може да му звъннеш и да му речеш: приятелю, тоя подкуп дето ти го дадох, седя тук и чакам да видя резултата, а ти нещо се бавиш - действай, щото може и да те изпея. И онзи отсреща пита:

- А то незабавно ли се води още или е макар и не незабавно? 

Поглеждаш си часовника - 34-ти час от подкупа. Действително, вече не може да говорим за каквото и да било незабавно. Ден и половина мина, нищо незабавно няма. Но пък хайде, хайде, не е незабавно със сигурност, но още сме в графата "макар и да не е незабавно". Поне още 10 часа ще е не баш дип твърде толкоз аслъ незабавно. 

И тъй нататък. 

Втори въпрос: Как така това ще увеличи "съществено активността на гражданите да съобщават за подобен род негативни явления"?

Значи ти си дал подкуп, свършил си я тази работа, достатъчно подличък си да се опиташ, но пък вече знаеш комфортно, че може да го разкажеш и така да прекъснеш подобен род негативни явления. Тоест ти, бидейки негативно явление, освободен от отговорността си да осъществяваш негативни явления, ще допринесеш за намаляването на негативните явления. Как по-точно става това, нека обясни някой психолог на подкупните съзнания. В стария вариант поне може да те спре мисълта, че просто ще те тикнат в затвора. Сега обаче ти е малко по-хлабав възелът около врата - ако нещо се объркат работите, признаваш доброволно и се объркват повечко за тоя, дето го взел, а не за теб, който го даваш. 

Трети въпрос: Упражненото изнудване

Написаното включва и тази възможност, за упражненото изнудване - то даже при доброволен подкуп ще може да отървеш кожата, какво остава ако са те изнудвали. Добре, това го разбираме, не е хубаво да те изнудват с такива долни работи. Но ето следващ въпрос: а не може ли тогава подкупващият да се превърне в изнудвач? Например: Даваш подкупа на някого, който искаш да подхлъзнеш, после веднага го изпяваш, спасяваш кожата, а онзи отива в затвора и ти от време на време му идваш на свиждане и през решетките му шаваш с палец и две пръстчета пред очите, че да му напомниш как си го прецакал. 

Четвърти въпрос: Уморихме ли се от абсурдизъм?

Доста. Но с подкупите малко може да продължим. Макар и не незабавно.

Автор: Райко Байчев