Триумфалната арка на бедността

Как сега обаче да примирим неглижирането на маргиналните протести с този на жълтите жилетки във Франция? Как така в обетована Франция възникнаха също толкова маргинални искания? И защо са подкрепяни от 72% от населението на страната, докато тук я се чу нещо, я не? 

Отношението към бедността при нас е следното: иронични подсмихвания, че българинът е толкова социално неадекватен, че може да търпи всички мизерии, но като му качиш с 20 лева бензина и застраховката полудява, понеже това е единственото, което живо го интересува. Че има нещо вярно, има - още Иван Хаджийски намеква, че по време на турското робство всички издевателства са окей, докато не ти вземат козата - тогава и само тогава вече полудяваш.

Но всъщност тук вече се страда от особен парадокс: в най-бедната страна в Европа да се говори бедност е неприлично. Франция може, тук не. Ако там бедността е обществен проблем, тук е заслужена декласация от лошо изживян живот. Априорна, закономерна ситуация на провинцията. Логично следствие от това, че не си бил достатъчно съобразителен да емигрираш или най-малкото да се озовеш в София да подишаш лош въздух за добра заплата. Жълтите жилетки могат да разтърсят Париж, Макрон и ЕС. Тук могат да разтърсят максимум Сливен. Борисов щеше да рече, че им плаща Нинова, определени медии - че ползват жилетките, за да се правят на катаджии, за да обират подкупи в свободното си време. Никой няма да мине под Триумфалната арка на бедността - единствената, която сме издигнали. 

Автор: Райко Байчев