Турците и чехите - поредните, които ни показаха какво е общество

85% от гласоподавателите в Истанбул отидоха вчера (23 юни) до урните на повторните избори за кмет на града в рамките на 3 месеца. И избраха, още по-категорично – не това, което им натрапваше упорито техният президент и де факто диктатор Реджеп Ердоган.

В Чехия, за пореден път огромен брой хора излязоха на улицата заради премиера си Андрей Бабиш. Причината – твърдото убеждение, че Бабиш няма да бъде наказан заради измама с еврофондове на стойност 2 млн. евро. 250 000 души само в Прага явно показаха какво смятат. И ще настояват, докато Бабиш се окаже в положение да не може да мръдне!

В България след 2013 година тишината за политическите зулуми е оглушителна. За 6 години се случиха редица скандали, достатъчни за силна гражданска реакция. Само "Апартаментгейт" и очерталата се връзка между Цветан Цветанов и "Артекс" е достатъчна, за да направим това, което направиха чехите. Но явно зъбите ни вече не работят. Гражданската инициатива, доколкото я има, е слаба – на опитващите се да се борят се гледа или с насмешка, или бързо им се намира някой кусур, даже за по-сигурно повече от един - точно тоя ли?! И единици гледат кой за какво се бори, интересуват ги принципи и ценности.

Няма как да не изглежда тъжно. Но единственият начин да не е тъжно е да излезем от Facebook. Въпросът е дали можем – с оглед на развитието на държавата ни отговорът изглежда все по-мрачен, особено на фона на заобикалящия ни свят. Сега с какви очи ще говорим за диктатурата на Ердоган, след като там милиони му казаха "не" насред сърцето на Турция – Истанбул, докато в София няма и една шепа хора, които да кажат "не" на апартаментните ни управници и на бутафорната им опозиция?

Автор: Ивайло Ачев