Урокът на Сашо Диков за Слави Трифонов - как да не се превърне в Бойко Борисов

Това е напълно нормална и обяснима, но и наивна гледна точка. Остават два месеца до изборите, а формацията на Слави Трифонов все още няма обявена програма, нито кадри. Каква данъчна политика ще застъпва новата партия? Кои са експертите в отделните сектори, които ще бъдат ангажирани с каузата на "Има такъв народ"? Какво е отношението им към големите енергийни проекти? Каква ще е ролята на държавата в икономическия живот? Какви са идеите на партията за преструктуриране на здравната система, която изглежда в колапс? Ще има ли реформа на образователната система, ако изберем подопечните на Слави? Ще бъде ли и как направен рестарт на правосъдната система?

Това са твърде сериозни въпроси, за да бъдат подминавани с лека ръка и да се гласува единствено за стройната и харизматична фигура на шоумена. Сериозна червена линия беше отказът му за съвместна работа не само с БСП, но и с останалите опозиционни политически формации за гарантиране на честността на вота. Обяснението вероятно е, че подобно нещо би могло да бъде тълкувано като заявка да бъдеща коалиция. Но този аргумент не изглежда уместен. В крайна сметка честните избори на хартия би трябвало да бъдат приоритет за всяка една политическа организация. Това беше изразено и от журналиста Сашо Диков, който в типичния си откровен стил не спести критики към Трифонов.

Диков персонализира проблемите на държавата в лицето на премиера Бойко Борисов и посочи, че именно той трябва да бъде преборен. Но същностните проблеми на страната са много по-дълбоки от "жертвата" на българската Мата Хари. В България корупцията беше определена като "ендeмична", а институциите - като бухалки на властта. Господин Трифонов обаче не казва с кого ще "бори" тази корупция. Възможно е целта му да е предпазване на въпросните фигури от персонални атаки в публичното пространство. Но ако те не са подготвени за подобни неща, как ще се справят в калната баня на родния политически живот? Без да имат възможността да проверят биографиите на основните кадри на "Има такъв народ", как избирателите ще разберат дали наистина става въпрос за нови и неопетнени лица?

Правейки заявка за влизане в политическия живот, Трифонов постави като приоритети въпросите от националния референдум в България от 2016 година, иницииран от Инициативен комитет, на който именно водещият беше председател. Той често размахва резултатите от тях като избор на суверена, който не е уважен от депутатите. Истината обаче е, че не достигнаха нужните гласове, които да направят резултата задължителен за прилагане. Тогава бях един от хората, които умишлено не гласуваха на въпросния референдум, защото за мен тези въпроси бяха чист популизъм. Част от тези въпроси бяха спрени от Конституционния съд. Нито гласуването за отделни личности, нито намаляването на броя на депутатите ще окажат съществено значение за промяна на системата. Тя може да бъде променена тогава, когато обединенията стават единствено на база идеи и политики. И тук става въпрос за много ясни и конкретни неща. Премахването на субсидиите на партиите може да създаде предпоставка за тоталното убиване на малките формации. Но намаляването на административната тежест върху бизнеса няма как да бъде нож с две остриета, нали така? Преди повече от десетилетие Бойко Борисов се превърна в ракета-носител на множество известни и не толкова калинки, които превзеха държавния апарат и умело смучат от кръвта на неговия организъм. Той използваше тях, а те него - за лично облагодетелстване.

Възможно е Слави Трифонов да не се превърне в патерица на Бойко Борисов. Напълно възможно е да е почтен и с добри намерения. Но най-бързият начин да се превърнеш в Бойко Борисов е егото. Моят съвет към Слави Трифонов е да не слуша тези, които го ласкаят колко е велик, а онези, които го критикуват градивно. Защото дори и да не бъде марионетка на кукловоди, без добри съветници Слави в най-добрия случая ще се плези на системата като лирически герой на Далчев, а в най-лошия - ще стане съществена част от нея!

Автор: Тодор Беленски