Властта иска консуматорско стадо

През март, когато се стовари извънредното положение, театрите и културните институции бяха първите затворени. За сметка на това, трябваха дни колебания дали това да се направи с моловете, ресторантите и фитнесите. Изглеждаше повече от комично - в театър може да се заразиш, в ресторант не е сигурно. Първите не са ни много важни, вторите обаче да. Докато властта бе светкавична за затварянето на целия културен сектор, реши да почака максимално дълго за целия консуматорски. 

Обратно: коронавирусът започна да спада и трябваше да се реши какво първо да се отвори. Ресторантите не просто бяха шампионите по държавна важност, а и получиха преференция с ДДС, която бе немислима. Това, че намалянето на ДДС бе комбинирано и с намаляване на ДДС за книгите, бе по-скоро техника, която превантивно да тушира критиките - защото те щяха да дойдат тъкмо от хората на културата, видели се за пореден път на опашката. Мога да се обзаложа: когато е бил обмислян 9 % ДДС за ресторанти, някой от ГЕРБ съобразително е предположил: "Господин Борисов, във фейсбук ще ни изядат всичките пишман интелектуалци, ще се наводни от статуси "значи за ресторанти може, за книги не може". Тогава мъдро е взето решението евентуалната буря да бъде спестена и да се направи реверанс и към издателския бизнес. Само че има една основна разлика между ресторантьорския и издателския - първият е сенчест и скрит колкото искаш, вторият - прозрачен. И първият просто ще прибере въпросните ДДС като подарък, докато издателите трябваше да получат тази преференция от преди поне 10 години. Накрая всичко завърши така, както започна: молове и ресторанти - първите отворени, културата - последната. Случайно да не стане така, че да е възможно в някакъв момент да отидеш на театър, а в мола не - нямаше такъв предателски момент.

Трябва да се грижим, както познавателски отсече Томислав Дончев, за "психиатричния статус на българина". 

Но какво става в момента с университетите? Борисов обяви, че от 15 юни насетне ще останат само социалните мерки, тоест, спираме да се интересуваме от коронавируса и продължаваме да се борим с икономическата, а не със здравната криза. Защо обаче, щом е така, макар и с известно закъснение, университетите, поне за някои специалности, все пак не проведат и изпити? Превантивното им отлагане е решение от пролетта; решение, което предполагаше медицинска криза. Такава, изглежда, няма и това е чудесно - но защо по отношение на образованието през цялото лято ще се държим така сякаш коронавирусът шества из страната и покосява всички наред? Отворен нощен клуб, но затворени аули - в това има красноречива логика и в тази логика ако културата е на опашката, то образованието дори не се нареди на нея. Това е начинът да изградиш "психиатричен статус" - така ще бъде изграждан и занапред. Необходими са широки пазаруващи ниско културни зле образовани маси, защото се управляват най-добре. Както се казва: инвестиция в бъдещето.

Автор: Райко Байчев