Анализ: Санкциите на ЕС за нарушаване правата на човека - инструмент за бързо реагиране

Съществува и идея да се приемат каквито и да било санкции не с консенсус на всички държави, а с квалифицирано мнозинство. Защо ЕС се нуждае от това?, анализира Иван Преображенски от "Дойче Веле".

САЩ разширяват санкциите срещу "Турски поток"

Държавният департамент на САЩ разшири обхвата на санкциите срещу фирми, свързани с "Турски поток" и "Северен поток 2" и им даде срок от...

Прочети повече

На фона на сериозни политически промени в САЩ, след избора на президента Доналд Тръмп, мястото на главния „защитник на правата на човека“ в света е освободено. Америка, дори и да иска, вече не може да го окупира сама. В миналото САЩ многократно са действали като вид юридическа „морална полиция“, но сега възгледите на американското ръководство са много различни от класическия поглед за правата на човека. И дори Тръмп да загуби предстоящите избори през ноември, в световен мащаб нищо няма да се промени. В тази ситуация ЕС излиза с предпазливо заявление за замяна на това място и в същото време отстранява вътрешния си механизъм за вземане на решения, когато става въпрос за защита на правата на човека извън ЕС. Проблемите в тази област бяха ясно разкрити от ситуацията около отравянето на Алексей Навални, когато европейците не можеха дълго време да решават дали имат право да налагат санкции срещу руски служители във връзка с обвинения за участие в отравянето на руски гражданин и нежеланието на Кремъл да започне разследване.

Независимо от това, бяха наложени санкции, които се превърнаха в сериозен аргумент в полза на глобален режим на санкции за защита на правата на човека. Вярно е, че за да работи такъв режим, той трябва да бъде одобрен от външните министри на страните от ЕС. Тогава съюзът ще освободи ръцете си за личното наказание на чужди граждани, които нарушават човешките права. Няма значение дали са белоруски полицаи, арабски монарси, венецуелски шофьори на автобуси или руски корумпирани служители. Ще им бъде забранено да влизат в ЕС, а техните сметки и имущество ще бъдат конфискувани. Появата на такъв механизъм в ЕС е причинена не само от Алексей Навални.

Войните в Нагорни Карабах, в Сирия, в Донбас - всичко това изисква отговор, ако ЕС наистина, не с думи, а на дело иска да отстоява човешките права и да не се вслушва в постоянни обвинения, че провежда цинична външна политика, в която на първо място са интересите на бизнеса. В същото време използването на сила от беларуските власти и полицията срещу мирни протестиращи не само доведе до въвеждане на лични санкции, но и показа, че сегашният европейски механизъм е несъвършен. Кипър блокира това решение няколко пъти. И това не е единственият пример. Многократно санкциите срещу Китай например са блокирани от Гърция, за чиято икономика китайските стратегически инвестиции са много важни. Различията във външнополитическите интереси на отделните страни от ЕС също не позволиха налагане на санкции срещу Турция. Всъщност Европейският съюз се отпусна и гледаше как Реджеп Тайип Ердоган изгражда своя авторитарен режим. Ето защо е толкова важно да има инструмент, който ще позволи да се реагира бързо на нарушенията на правата на човека и да не разрешава проблема в рамките на няколко седмици, месеци или дори години.

Глобалният режим засяга само частни лица, но понякога, както беше в случая с Русия след 2014 г., европейският елит има очевидна нужда да „обсажда“ цели държави. Нещо повече, това са страни, които отдавна са формирали „група за подкрепа“ в рамките на ЕС. Същата Русия, която е защитавала през тези години: Италия, Гърция, Кипър, Унгария ... И всяка от тези държави можеше да блокира налагането на санкции. Понякога те дори заплашваха, че ще блокират подновяването на въведените преди това санкции. В резултат Брюксел осъзна, че е необходим механизъм, който да позволи на ЕС да не зависи от отделни политици като унгарския премиер Виктор Орбан. И сега Хосеп Борел „пробива“ възможността да взема решения за санкции с квалифицирано мнозинство.

САЩ наложиха нови санкции срещу Иран

Вашингтон е включил 18 ирански банки в санкционния си списък, съобщиха от министерството на финансите на САЩ. Министерството на финанс...

Прочети повече

За Русия прилагането на този подход, всъщност би било крах на цялата й европейска политика, изградена върху работата с отделни държави от ЕС. В продължение на много години Москва играе с противоречията между членовете на ЕС, най-вече като купува подкрепа от малки държави. И тя общува с ЕС като цяло „през устата“. Ако Борел успее в плана си, това рязко ще стесни възможностите за интриги в Русия, Китай и дори САЩ, които понякога също се опитват да популяризират своите интереси в Европа чрез Полша и балтийските страни.