Напрежение между Чили и Аржентина заради Антарктида

Въпреки факта, че няколко години след подписването на Договора за Антарктида (1959 г.) всички териториални претенции са замразени и беше установено, че не може да се извършва военна дейност и че територията трябва да се използва само като зона, предназначена за сътрудничество, в науката и научните изследвания динамиката, генерирана отчасти от изменението на климата, направи извличането на ресурси по-изгодно, което събуди интереса на някои държави да ратифицират своя суверенитет над тези области.

Това напрежение се изостри през последните седмици след действията на законодателните органи на Аржентина и Чили, които приеха закони, установяващи законовите разпоредби на територията на Антарктида и които включват различни разграничения на външната граница на континенталния си шелф, пише БГНЕС.

"Това е чудесна новина за Чили. Правната документация на Чили, която управляваше нашите действия в Антарктида, беше на 65 години и това е много важна модернизация. Чили е вратата към Антарктида и законът потвърждава нашия суверенитет в този толкова важен за света регион", заяви чилийският външен министър Андрес Аламан.

Статутът на Антарктида, одобрен от Чили, който се обсъжда от 2014 г., дойде седмици след като аржентинският Сенат включи в териториите си площ от 1,783,238 квадратни километра, включително зона, разположена южно от нос Хорн. Тази територия обхваща площ от 9 700 квадратни километра, които са в рамките на чилийските острови Диего Рамирес.

Български геолози откриха пет нови за Антарктида фосилни растителни вида

След приключване на двумесечните биоложки изследвания от Националната програма за полярни изследвания (НППИ), в оставащите два месеца о...

Прочети повече

„Гласуваха закон, който за нас е неприемлив и Чили с единодушното одобрение на Конгреса даде законова основа на присъствието ни в Антарктида. Имаме териториална претенция от 1 250 000 квадратни километра повърхност “, каза Пабло Кабрера, който беше президент на чилийската делегация в обсъждането на Антарктическото споразумение, цитиран от Анадолската агенция.

Кабрера, който в момента е изследовател в Центъра за международни изследвания на Католическия университет, уверява, че и двете страни са работили заедно по антарктическото сътрудничество, но развитието на международните отношения и интересите към богатството на района може понякога да променя тази програма.

Въпреки че Чили уверява, че законът не е отговор на аржентинското законодателство по отношение на претенциите му към Антарктида и че няма задължение към вътрешните регулации на съседната страна, претенциите на двете страни по отношение на Антарктида имат дълга история.

От 1984 г. между двете страни беше подписан Договорът за приятелство и мир, в който бяха решени всички проблеми на границата, към това бяха добавени разговорите от 1991 г. между бившите президенти Карлос Менем (Аржентина) и Патрисио Айлвин (Чили), в които те бяха фиксирани, има 22 точки, по които съществува известна степен на несъгласие, но въпросът за Антарктида не беше разгледан.

„Чили е страна, която е в Антарктида непрекъснато, от средата на деветнадесети век, много преди пристигането на първите учени и туристи. Гражданите на град Пунта Аренас (на юг) бяха първите, заселили се в района, посветен на лов на тюлени и китове. Това е нещо, което е документирано отдавна “, каза Хорхе Гузман, доктор по полярни изследвания от университета в Кеймбридж.

Предстои изграждането на съвременна научна лаборатория в българската полярна база

"Предстои в българската полярна база да изградим съвременна научна лаборатория" Това каза директорът на Българския антарктически инстит...

Прочети повече

Гузман уверява, че са били нужни по-енергични мерки от страна на правителството на тогавашният президент Мишел Бачелет, когато през 2009 г. Аржентина представя на ООН своя версия за външната граница на континенталния шелф, която включва част от чилийската територия в Антарктида, а през 2016 г. е приета с консенсус резолюция на Конвенцията за морско право и че тогава Аржентина празнува създаването на новата си карта. Тогавашният външен министър на Чили, Хералдо Муньос увери, че новата карта няма никакви стойност. Той приема гласуването на неотдавнашния чилийски закон за Статута на Антарктида като потвърждение на суверенитета на своята страна над тази територия.

„Новият статут на Антарктида потвърждава правата на Чили върху антарктическата територия на страната ни, включително нейния континентален шелф, както и актуализирането и модернизирането на политиката на Антарктида. Много се радвам за тази голяма стъпка към потвърждаването на нашите права “, заяви бившият външен министър Муньос.

Експертите са съгласни, че граничните спорове за Антарктида ще бъдат разрешени от двете страни в рамките на сътрудничеството и взаимните споразумения и няма да провокират изостряне на двустранните отношения.

Аржентина и Чили са обречени да се разбират, историята ще го покаже. Това е много сложен геополитически въпрос , но са налице условия той да бъде решен. Всяка страна има своята гледна точка и на масата на преговорите ще видим как ще се разреши, завърши Гузман.