6 видове, които трябваше да изчезнат завинаги, вместо белия носорог

1. Политическата класа 

Парламентът, опакован в охранителни ленти. Провесено от прозорците траурно платно. Последният политик дава последната си пресконференция, за последно записвана от последните политически репортери. В речта си последният политик обвинява предпоследния политик, че изчезва заради него: в съседство в кулоарите предпоследният политик твърди, че ще изчезне тъкмо заради последния. Досадата – като за последно – е голяма. Накрая и двамата изчезват завинаги.

2. Сутрешният блок 

Полупразно студио. Най-много прогноза за времето. Лека и приятна музика. Никаква логорея. Журналистът си пие кафето и от време на време си доспива, щото е станал в 4 сутринта и едва гледа. От време на време влиза гост, който също си доспива, облегнат на стола. Драгият зрител за пръв път в историята посреща деня с избистрена глава и чист хоризонт. От време на време на екрана протича информационна лента, на която се изписва: „Тук-там има катастрофа, стават разни грабежи, държавата не работи, слънцето пече, нищо особено“. Идилия. 

3. Русофили и русофоби 

Би трябвало да се затрият едни други в последна триумфална и апокалиптична схватка, която след време ще бъде възхвалявана като в роман на Толкин. Необходимо е само, вместо по форумите, да бъдат събрани заедно на голям площад, а после просто един-единствен вик от мегафон да обяви нещо за Путин. Сражението ще настъпи мигновено, а и съвсем вероятното взаимно унищожение.

4. Хотелите по планините

Няма лифтове, няма бетон, няма никой. Който може, да се оправя пеша. До рилските езера успяват да стигнат само от бялото братство и изтренирани планинари. Пътят към Окото и Бъбрека не е маркиран от фасове и никой не изпробва ехото с викове: „Радооуу, ила да си направи селфи пред ей туй езеру!“

5. Феноменът „всички гледни точки“

Или казано по-точно, правото на всяка тъпотия да получи медийно внимание, понеже представлява различна гледна точка. За всеки протест има контрапротест, а всяко правилно мнение внимателно се разлага до незабележимост в море от посредствени алтернативи. Трябва да завърнем явленията към потенциала им да бъдат просто тъпи.  

6. Политкоректният език 

Трябва да влезе в списъка на мъртвите древни езици, за който просто ще се знае, че се е говорил в началото на новия милениум, благодарение на масов комформизъм и масово чувство за виктимизация на стотици онеправдани групи, разделени по стотици отличителни белези.