НА ЖИВОВойната в Украйна

Анализ: САЩ се нуждаят от революция в санкционната политика

2090

Всички скорошни санкции на САЩ срещу техните врагове не работят, пише бившият съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп Джон Болтън в The Hill. Според него, американската политика на санкции трябва да бъде затегната и милитаризирана. Едва тогава противниците ще "усетят силната ръка на Америка". Ето какво казва той:

Повече от три десетилетия икономическите санкции срещу противниците на Америка са съществен елемент от нашата външна политика. За съжаление, все повече доказателства сочат, че напоследък те твърде често са зле обмислени и също толкова зле се прилагат.

Пропуснахме да оценим, че целите на нашите санкции са коварни и изобретателни, но противната страна умело измисля хитри начини да ги заобиколи и да смекчи отрицателното им въздействие. Обикновено сме били доволни от нашите санкции като проява на „добродетел“, а не като истинска икономическа война. Следователно не е изненадващо, че такива санкции често са само незначително ефективни или, още по-лошо, самозаблуждаващи.

Съвсем наскоро беше установено, че иранските дронове съдържат широк набор от американски и други западни компоненти, включително сложни елементи в системите за насочване и задвижване.

ОЩЕ: Украинците откриха в ирански дрон компоненти от над 30 западни компании, даже и украински

Санкциите и контролът върху износа, включени тук, не се прилагат за ядрените оръжия и програмите на Иран за балистични ракети. Но надеждният модел на Техеран за противодействие на санкциите за дронове предполага, че успехът в осуетяването на нашите усилия от една цел на санкции е лесно постижим и при други цели.

Други съществуващи примери за провал на санкциите включват продажбата на Иран на все повече и повече от световния петрол, особено през Китай, поради слабото прилагане на санкциите от страна на Съединените щати. Друг пример е неуспехът Русия да бъде поставена на колене като отмъщение за действията ѝ срещу Украйна. Тук е и провалът да се прекратят ядрените и ракетните програми на Северна Корея. Още: Гневът към Путин не отговаря коя е най-добрата политика спрямо войната в Украйна

Тези и други случаи илюстрират необходимостта от „културна революция“ в санкционната политика на САЩ в нова среда, в която сме изправени пред противници като Китай, които са големи икономически сили и представляват по-голяма заплаха. Бездействието сега може да ни нарани по-късно.

През 1919 г. Удроу Уилсън, който търси алтернативи на военните действия и е най-гласовитият поддръжник на санкциите на Америка, ги нарича „ръка върху гърлото на нация, която нарушава правилата“ и „мирно и тихо, но смъртоносно лекарство“. То обаче „няма да размножава смърт извън бойкотираната нация, а ще окаже мощен натиск върху нея, на който "нито една съвременна нация не може да устои". Уилсън предложи да водим икономическа война, а не да парадираме с добродетелите си.

Днес обаче вземащите решения във Вашингтон често подкопават собствените си усилия. Една от срещаните грешки е използването на „умни“ или „целенасочени“ санкции, а не широки и всеобхватни мерки. За съжаление, колкото по-тесни са санкциите, толкова по-лесно е да ги заобиколите.

Например при администрацията на Джордж У. Буш някои китайски компании, които бяха санкционирани за продажба на ракетни компоненти на Пакистан, предприеха мерки за заобикалянето им чрез промяна на имената им или създаване на малки дъщерни дружества, като по този начин лесно избягваха ограниченията. Този проблем остава често срещан и днес.

Много по-добре е да се приложат възможно най-широки санкции, като например Резолюция 661 на Съвета за сигурност след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г., която обявява, че членовете на Обединените нации „трябва да предотвратяват влизането на техните територии на всички стоки и продукти с произход от Ирак“ (или Кувейт след датата на инвазията). Тук няма двусмислие или място за творческа интерпретация.

Друг недостатък, за съжаление характерен както за американските, така и за европейските санкции, е дългото забавяне на влизането им в сила. След като президентът Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран от 2015 г. и обяви възобновяването на санкциите срещу Техеран, повечето от ограниченията не влязоха в сила 6 месеца. В отговор на инвазията на Русия в Украйна, започнала през февруари тази година, европейците обявиха пълна забрана на вноса на руски петрол и природен газ, но тези широко разгласени санкции влизат в сила едва сега, почти година по-късно. По същия начин предложената от Байдън горна граница на цените на износа на руски петрол се оказва силно противоречива, опитвайки се едновременно да ограничи руския износ, като същевременно позволява при определени нива на разходите да избягват покачването на световните цени на петрола. Не можете да имате и двете едновременно.

Още: Макрон отива при Байдън, за да търси уважение от полза за Франция и ЕС

Аргументът за забавяне на прилагането на санкции е, че засегнатият от тях бизнес има нужда от време, за да се приспособи. Вместо това такива гратисни периоди често са големи предимства за обектите на санкции, които бързат да използват времето преди ограниченията да влязат в сила, за да сключат възможно най-много сделки, както и да подготвят по-дългосрочни механизми за избягване и прикриване.

Още по-лошо е, че за да избегне обвиненията в „прекомерното спазване“, бюрокрацията във Вашингтон често придружава своите санкции с обяснения, които не са нищо повече от „пътни карти“ за нарушителите да ги заобиколят.

Практиката на изкуствено „остаряване“ на съществуващите договори, което позволява на засегнатите компании да се оттеглят от съществуващите споразумения, все още има известен смисъл. Но няма убедителна причина за защита на фирмите от потенциални бъдещи санкции. Наистина рядко се случва нарастващото политическо или икономическо напрежение с чужди държави да не дава време за предвиждане и защита срещу нарастващи рискове, включително чрез изготвяне на защитни договори. Политическият риск е цена, с която бизнесът трябва да се сблъска в един не толкова перфектен свят.

Може би по-важното е, че Министерството на финансите и търговията на САЩ, което налага санкции и контрол върху износа, просто не е достатъчно агресивно. Реалният опит в икономиката на обществения избор потвърждават, че държавните бюрокрации имат своя собствена култура, силно устойчива на промени и външно ръководство. 

Ресурсите за правоприлагане също са ограничени. Независимо от желанието на много служители по санкциите да бъдат по-твърди, те просто нямат средства. Нещо повече, силовите служители са погребани в бюрократичните култури на агенциите, които не са известни с бързо и решително поведение, не възнаграждават икономическите „бойци”, които често се разглеждат като парии, създаващи само проблеми. Още: САЩ могат да останат световен полицай само като раздават оръжие без грешки

Имаме нужда от сериозно обмисляне на прехвърлянето на отговорността за откриване на нарушения на санкциите и наказване или съответно отмъщение към агенции с бюрократична култура, по-подходящи за реална икономическа война. Най-вероятните алтернативи за прилагане на санкции биха били министерствата на отбраната или правосъдието. Правосъдието разполага с възможности за разследване и правоприлагане, но ние също трябва да се пазим от прекомерно легалистично тълкуване на санкциите. Целта е широко наказване на противниците, а не доказване на нарушения по съдебен път извън разумно съмнение, преди наказанието или отмъщението да са оправдани.

Като алтернатива Министерството на отбраната може да създаде ръководено от граждански лица „Икономическо командване“, успоредно на съществуващото Кибер командване, Европейско командване и други подобни. Военните вече са приложили санкции, включително Инициативата за сигурност при разпространението на оръжия на Джордж У. Буш и работата, свързана с Ирак, съгласно Резолюция 665 на Съвета за сигурност, разрешаваща „такива мерки, пропорционални на конкретните обстоятелства, каквито може да са необходими... за спиране на цялото морско корабоплаване навътре и навън”, за да гарантираме спазването на Резолюция 661. Това е реално прилагане, което можем да предприемем едностранно съгласно съществуващите конституционни и законови правомощия. 

Това са въпроси, които новият Конгрес трябва внимателно да разгледа през следващите две години и които кандидатите за президент през 2024 г. могат и трябва да обсъждат. 

Джон Болтън (20.11.1948) беше съветник по националната сигурност на президента Тръмп от 2018 до 2019 г., посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г. и заемаше висши постове в Държавния департамент през 2001-2005 г. и 1985-1989 г. Последната му книга е „Стаята, където се случи“ (2020). Той е основател на John Bolton Super PAC, комитет за политически действия, подкрепящ кандидати, които вярват в силната външна политика на САЩ.

Превод: Ганчо Каменарски

Мнение от САЩ: Путин не трябва да спечели, но и Зеленски не трябва да печели твърде много

В първата фаза на войната руснаците стигнаха до покрайнините на Киев и Украйна изглеждаше изчезнала. Във втората фаза само четири седми...

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Още от Анализи и коментари

Пророческите предупреждения...
Скептицизъм от Германия: Резултатът...
"Научна фантастика": Експерти...
Анализ: Голямата заблуда за екологичната...
Анализ: Приоритет на САЩ не е войната...
Защо в България пак ехти "Македонияяяя!"...
Може ли Украйна наистина да се...
Хърватски анализ: Рискува ли...
САЩ нямат оръжие за Украйна, опразват...
Politico: Недостигът на лекарства...
Лондон планира как да опази британските...
Германия и Франция проумяват...

Последни новини