Анализи и коментари

Анализ: Защо кризите на световните суперсили са добро нещо?

4628

Анализът е публикува във Foreign Policy. Негов автор е Хал Брандс е почетен професор в Училището за напреднали международни изследвания „Джон Хопкинс”, член на Съвета по външна политика на Държавния департамент на САЩ и съавтор (с Майкъл Бекли) на книгата „Опасна зона: предстоящ конфликт с Китай“.

Както показва историята на Студената война, всяка нова ера на международно напрежение напряга умовете и разрушава блокажите в отношенията на суперсилите.

Добре дошли в новата ера на сериозно и продължително напрежение, в която кризите на силите ще бъдат чести и интензивни. В Европа руската инвазия в Украйна дестабилизира източната част на континента, провокира прокси конфликт с НАТО и създаде още по-голям риск от световна война. В Азия посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван може би предизвика криза в отношенията между САЩ и Китай. Наистина, като се има предвид как интересите на двете страни сега се сблъскват в горещи точки в Западния Пасифик, въпросът вече не е дали изобщо ще се озоват в опасна битка, а кога, къде и при какви обстоятелства ще се случи това.

И това не са единствените глобални горещи точки: Вашингтон в момента работи върху заплахата от нови ядрени кризи с Иран и Северна Корея. Но конфликтите дори с най-новите държави-измамници нямат същите последици като военните кризи в отношенията между големите сили. Подобни инциденти имат реална перспектива да прераснат във войни. Така че затегнете предпазните си колани за една ера, когато най-могъщите играчи в света ще участват във взаимен тест за сила с най-високи залози.

Кризите са страшни, но те могат значително да изяснят сегашната ситуация. Една дипломатическа или военна конфронтация хвърля повече светлина върху намеренията на врага. Той подчертава залозите в геополитическата конкуренция. Кризите също са възможности за конструктивни действия: те могат да катализират инициативи и инвестиции, които помагат на Съединените щати да спечелят предстоящата дългосрочна конкуренция.

За да докажем това, нека се обърнем към ранния период на Студената война. В края на 40-те години кризите от Западна Европа до Източна Азия почти не спират. Заплахата от нова война беше постоянна на фона на повтарящи се конфликти между суперсилите. Въпреки това Вашингтон и зараждащият се западен свят в крайна сметка преминаха през тези кризи с комбинация от твърдост и гъвкавост и ги използваха като тласък за много от своите исторически инициативи, които в крайна сметка доведоха до тяхната победа в Студената война. Големите политически решения, които осигуриха успеха на Съединените щати в тази най-трудна борба - доктрината Труман, планът Маршал, създаването на НАТО и други - не бяха продукт на спокойно и премерено планиране. Те са родени от чувство за неотложност и креативност, които процъфтяват по време на криза.

Разбира се, никой няма да се зарадва на опасностите, които сега се появяват в нашето полезрение. Независимо от това, Съединените щати и техните приятели могат да използват моменти на високо международно напрежение, за да се справят със своите военни слабости, да укрепят жизненоважни коалиции и да съберат вътрешна подкрепа за твърди политики. Ключът към просперитета в тази ера на съперничество между големите сили ще бъде да се възползват от възможностите, предоставени от кризите.

Кризите са норма в съперничеството на големите сили: те възникват, когато опонентите търсят слабостите, оценяват взаимно решимостта си и измерват силните си страни. Кризите са особено чести в първите дни на съперничеството между великите сили, когато червените линии все още не са напълно дефинирани, зоните на влияние остават непостоянни и ключовите модели на конкуренция все още се появяват.

Ранната Студена война не беше изключение. Дипломатическите сблъсъци и заплахата от война възникваха, когато Съветският съюз оказваше натиск върху Иран и Турция през 1946 г. През първата половина на 1947 г. една криза настъпи в резултат на комунистическата диверсия в Гърция, а друга беше причинена от икономическия колапс на Западна Европа. Началото на 1948 г. донесе още повече проблеми: Москва подкрепи преврата в Чехословакия, а съветският лидер Йосиф Сталин започна блокада на Западен Берлин. В Азия гражданската война в Китай едновременно възпрепятства отношенията между няколко велики сили. А през 1950 г. светът беше потресен от избухването и ескалацията на Корейската война.

На фона на тези инциденти дори държавници със стоманени нерви не бяха убедени, че Студената война може да бъде овладяна. През 1946 г. американският президент Хари Труман реши да подкрепи Турция в борбата срещу съветските заплахи с мотива, че „тогава бихме могли успешно да разберем дали руснаците са решени да завладеят света сега, а не след пет или десет години“. По време на блокадата на Берлин Труман пише за „ужасното усещане... че сме много близо до война“. Когато Китай се намеси в Корейската война в края на 1950 г., много американски служители се страхуваха, че глобалният конфликт е неизбежен.

В крайна сметка Труман, чрез комбинация от предпазливост и сила, избягна подобен катаклизъм. САЩ отказаха да отстъпят в области, които смятаха за ключови: Вашингтон подкрепи Турция, Гърция и Иран въпреки натиска от Москва и нейните марионетки. Съединените щати останаха в Западен Берлин по време на блокадата и дори водиха ограничена война, за да спасят Южна Корея от унищожение. Въпреки това, Труман също призна нещо, което тогава се смятаха за второстепенни въпроси, като отказа да се намеси в китайската гражданска война, въпреки че тази ненамеса гарантира комунистическа победа. Когато стана ясно, че Труман е отишъл твърде далеч в Корея – превръщайки отбранителна война за запазване на Юга в настъпателна война за освобождаване на Севера – Вашингтон се съгласи на временно примирие.

Чрез тези мерки Съединените щати избегнаха катастрофални неуспехи в Студената война, като същевременно ограничиха опасността от нова световна война. Това, което направи този период толкова геополитически трансформиращ, беше, че Вашингтон и неговите приятели успяха да комбинират техники за управление на кризи със способността да ги използват в своя полза.

Спомнете си за въвеждането на доктрината Труман през март 1947 г. Инициативата включва около 400 милиона долара помощ за Гърция и Турция и президентът каза, че светът сега е разделен според "начин на живот" и че САЩ трябва да подкрепят "свободните народи" в борбата им срещу тоталитарните посегателства. Заложено е повече от сигурността на Средиземно море, обясни Труман. Ако Вашингтон не успя да попречи на Москва и нейните марионетки да наложат волята си на независими държави, светът можеше да стане свидетел на глобално възраждане на агресия и принуда, което доведе до Втората световна война.

Доктрината Труман помогна за запазването на важни не комунистически аванпостове на кръстопътя на Европа, Близкия изток и Северна Африка. Това показа ясно, че Вашингтон ще инвестира сериозно в международната стабилност сега, вместо да плаща много повече по-късно, когато тя се срине. Тази доктрина също така започна да печели подкрепата на Конгреса и обществеността за трайно съперничество с Москва и даде на Труман възможност да обясни какво представлява съперничеството и да поиска нови инвестиции за неговото ефективно развитие.

Доктрината Труман обаче не беше внимателно изработена. Тя възникна в резултат на непредвидена криза, причинена от засилването на комунистическото въстание в Гърция, съветското дипломатическо сплашване на Турция и срива на фалиралото британско влияние в региона. За Вашингтон кризата показа ясно, че отслабването на британската мощ ще изисква нови и широкообхватни усилия от страна на Съединените щати. Това принуди американски служители да разработят безпрецедентен мирновременен пакет за икономика и сигурност в Европа само за две седмици. Освен това те успяха да съберат аргументи, за да прокарат този пакет през скептичния Конгрес. С други думи, внезапното възникване на извънредна ситуация предизвика исторически прилив на дипломатическа креативност и политическо убеждаване.

Още по-новаторски беше планът Маршал, рекордна инжекция от икономическа помощ от 12 милиарда долара, предназначена да възкреси Западна Европа и да я обедини в общност, способна да устои на съветското господство. Тази политика също се появи буквално с щракане на пръсти – само за три седмици – след като влошаващата се икономическа ситуация в Европа и нарастващото напрежение между САЩ и Съветския съюз за това как да се управлява окупирана Германия показаха ясно, че няма време за прахосване. „Пациентът ни напуска“, каза тогавашният държавен секретар на САЩ Джордж Маршал, „докато лекарите провеждат консултация“. В резултат на това Съединените щати отхвърлиха предишните съмнения относно целесъобразността на дългосрочната подкрепа за Европа и разработиха „Програмата Маршал”.

Планът Маршал обаче доведе до нови катаклизми, включително понякога бурните бунтове на комунистическите партии в Западна Европа и подкрепеното от Съветския съюз превземане на Чехословакия през февруари 1948 г. В отговор изплашените западноевропейски правителства създадоха военен съюз и спешно се опитаха да обвържат Съединените щати с него. Така се роди Северноатлантическият договор (НАТО), революционен проект, който скъса със 150-годишния дипломатически laissez faire (оставете го да става) на САЩ в чужбина. Това не би било възможно без психологическия шок от чехословашкия преврат и последвалата блокада на Берлин.

Но през 1949 г. НАТО съществуваше предимно на хартия. Беше необходима криза за появата на модерната структура на водения от САЩ съюз, който познаваме днес. Избухването и ескалацията на Корейската война подтикна Съединените щати да изпратят повече войски в Европа, да настояват за превъоръжаване на Западна Германия, да създадат единна командна структура на НАТО и да сключат споразумения за сигурност с Япония, Филипините, Австралия и Нова Зеландия. Това задейства програма за превъоръжаване на свободния свят, предназначена да гарантира, че неговите конвенционални въоръжения са достатъчни и ядреното му превъзходство над съветския блок е гарантирано.

Кризите от началото на Студената война принудиха и позволиха на Вашингтон да разработи политики, да формира коалиции, да събере вътрешна подкрепа и да изгради силни позиции, които в крайна сметка му помогнаха да победи Съветския съюз.

Никой не знае как точно ще се развият следващите няколко години. Но определено настъпи нова ера на съперничество на суперсили. Трябва да очакваме нова вълна от кризи, тъй като геостратегическата конкуренция на Вашингтон с Москва и Пекин се засилва.

Китайският лидер Си Дзинпин е нетърпелив да предизвика статуквото в Тайванския пролив и на други места в Източна Азия, където стремежите на Пекин противоречат на интересите и ангажиментите на САЩ в областта на сигурността. Вашингтон постоянно дава сигнали за решимостта си да попречи на Пекин да заплашва своите съседи или да поеме контрол над Тайван. Китай, от друга страна, постоянно заплашва Тайван, Япония и суперсилата, която ги подкрепя. Дори ако посещението на Пелоси не доведе до голяма криза в сигурността в Западния Пасифик, нещо тук ще се случи.

Не си мислете, че руският президент Владимир Путин е на път тихо да се оттегли от политическата сцена. Москва, която по някакъв начин „изстисква“ победа в Украйна, може допълнително да се наложи в Източна Европа и другаде. И ако Русия загуби в Украйна, тогава тя може да се впусне в отчаяни приключения. Както в Европа, така и в Азия ще има широко разпространени "шутове" и "трикове". Рисковата конкуренция ще увеличи международното напрежение.

Вашингтон, разбира се, може да предотврати неразумното провокиране на кризи, но не и да ги предотврати напълно. Добрата новина е, че САЩ могат да използват кризите за добра стратегическа употреба.

Първо, кризите могат да разкрият намеренията на врага. Кризите от 1946 и 1947 г. показаха, че Съветският съюз не се задоволява с печалбите, постигнати по време на Втората световна война, а се стреми да разшири още повече влиянието си за сметка на не комунистическия свят. Нещо подобно виждаме днес в Украйна.

Второ, кризите могат да разкрият слабостите във военната политика на САЩ и да дадат възможност те да бъдат коригирани. Съединените щати и техните съюзници трябва да благодарят на щастливата звезда, че недостатъчността на техните военни арсенали и слабостта на техните военнопромишлени комплекси се проявиха по време на конфликта в Украйна, а не в самите тези страни. Само след няколко месеца битки, западните демокрации са изправени пред болезнено несъответствие между способността им да подкрепят Украйна и адекватно да поддържат своите военни сили.

Това е плашещ, но много информативен „преглед“ за това колко бързо една пълномащабна война между великите сили, независимо дали в Европа или Западния Пасифик, ще изчерпи запасите от западни боеприпаси и ще унищожи кораби, самолети и други оръжия, които демокрациите не могат лесно да заменят. Ако дори сега този проблем не може да бъде пренебрегнат, тогава свободният свят може поне да се възползва максимално от украинската криза, като увеличи производството на ключови оръжия и системи за боеприпаси, инвестирайки повече в устойчивостта на доказаната си отбранителна индустрия и по друг начин гарантирайки, че Западът няма да бъде изненадан, когато избухне следващата криза или война.

Трето, кризите могат да ускорят формирането на "балансиращи коалиции". Конфликтът в Украйна не само доведе до разширяване на НАТО с Швеция и Финландия, но също така укрепи зараждащата се глобална коалиция от демокрации, включително страни като Япония, Южна Корея и Австралия, които се противопоставят на авторитарните политики в Европа и другаде.

По подобен начин кризата с Тайванския пролив може да ускори създаването на двустранни и многостранни споразумения, предназначени да сдържат Пекин. Това, както и по-задълбоченото военно планиране от САЩ, Япония и Австралия по отношение на възможна война в Тайван; и нарастващата роля, която Индия или Виетнам могат да играят във война за господство в Западния Пасифик; и предварителното разработване на икономически и технологични санкции, които Вашингтон и други развити демокрации могат да използват срещу Китай в случай на негова агресия; и дори превръщането на Четиристранния диалог за сигурност (QUAD) в силен военен блок.

Разбира се, безразсъдството не подхожда на суперсила. Така че кризата, за която се смята, че е създадена от Вашингтон - какъвто изглежда е случаят с пътуването на Пелоси до Тайван - може да има обратен ефект. Още повече, че САЩ трябва да „превъртят стрелките“ на врага, за да си осигурят дългосрочна „преднина“ в дипломатическата работа с приятелите си.

Четвърто, кризите могат да помогнат за излизане от безизходица. Планът Маршал и НАТО не биха били възможни в нормални времена. От февруари насам Съединените щати са изпратили повече оръжия и пари в Украйна, отколкото някой предполагаше досега. Те го направиха със скорост, която е удивителна за всеки, който е запознат с обикновено „замръзналото“ темпо на американската администрация. Сега въпросът е дали Вашингтон може да използва тази или бъдеща криза, за да постигне нещо подобно на другия край на света.

Съединените щати биха могли да приложат значително разширена и ускорена програма за военни продажби и помощ и на Тайван, намалявайки бюрокрацията, която често възпрепятства подобни програми. Но за да направи това, Тайван също трябва да прекъсне инерцията си: драстично да увеличи своя бюджет за отбрана, да приеме военни стратегии, фокусирани върху асиметрични способности като ракети и дронове, и да изгради съпротивителния капацитет на цялото си население. Кризите може да не променят радикално разбирането на света за това какво е необходимо – военните анализатори знаят от години от какво има нужда Тайван – но те могат радикално да намалят търканията, които пречат на добрите идеи да бъдат реализирани.

И накрая, кризите са възможност за изграждане на политически консенсус и импулс. По време на Студената война първите кризи убедиха американската общественост да подкрепи разходите и политиките, които биха били немислими, ако напрежението не беше толкова високо. Кризите могат да извадят демократичните системи от самодоволство, защото показват надвисналата опасност по-ясно от дори най-красноречивите речи или твърди политически документи.

Политическата апатия сега е всеобхватен проблем на Запада. Една от причините политиката на Вашингтон за Китай често да изглежда неефективна е, че много от стъпките за по-конкурентоспособност на Съединените щати, от намаляване на зависимостта от китайските вериги за доставки до харчене на парите, необходими за осигуряване на подходяща защита, водят до краткосрочни икономически и политически разходи. Това може да се промени, когато рязкото изригване на напрежението напомни на американците казаното от Труман през 1947 г.: цената за избягване на трудни мерки може в крайна сметка да бъде по-висока от цената за предприемането им.

Голяма криза в Тайванския пролив или Източнокитайско море може драстично да промени стратегията на американските фирми, които досега се колебаеха да ограничат дейността си или да контактуват с Китай. Това може да отслаби ограничението на финансовата политика на правителството, особено по отношение на външната политика и отбраната. Може дори да принуди американските лидери да изоставят политическите лозунги, които пречат на нашата стратегия - например от идеята за присъединяване към големи търговски сделки, като Споразумението за всеобхватно транстихоокеанско партньорство, което е политическа отрова за нас.

Кризите, както признава бившият виден дипломат и стратег от Студената война Джордж Кенан, са почти неизбежни: когато великите сили се конкурират помежду си, „няма истинска сигурност, точно както няма алтернатива на постоянното живеене в опасност“. Кризите на големите сили идват отново, независимо дали американците са готови за това или не. Въпросът е дали Вашингтон може безопасно да ги използва в своя полза.

Превод: Ганчо Каменарски

Британска прогноза: Ще има ли оцелели държави след ядрена война?

Кой ще спечели в ядрена война между САЩ и Русия? Разбира се, никой. Според ново проучване обаче най-големи шансове за оцеляване десетил...

Етикети:

Още от Анализи и коментари

Защо Си Дзинпин се отвръща от Путин?
Защо икономистите са потресени от случващото се във Великобритания
"Мръзнат, не се къпят, нямат ток": кой и защо разказва небивалици за Германия...
Цветелина Пенкова: Накъде е тръгнала Европа?
Анализ: Беше ли оправдан рискът от разширяването на НАТО?
Кой ще наследи Путин при убийство, гражданска революция или военен преврат?

Последни новини

  • Зеленски: Имаме значителни резултати в Източна Украйна (ВИДЕО)

    Президентът на Украйна Володимир Зеленски приветства успехите на украинската контраофанзива в източната част на страната. Изглежда, че силите на Киев се доближават до възвръщането на контрола над ключовия град Лиман, който Москва превзе през пролетта. "Имаме значителни резултати в източната част на...

  • Коронавирусът в България: Броят на хоспитализираните продължава да расте

    Броят на новите случаи на коронавирус се увеличи като абсолютно число, но намаля като процент, сочат последните данни. 801 са новите заразени за 30 септември, като те бележат ръст от 49 на дневна база, след като в предходния отчет бяха открити 752 случая.  Направени са...

  • Родена е Веселина Геновска, българска писателка

    Веселина Маринова Геновска е българска писателка, преводачка и общественичка. Родена е на 1 октомври 1911 в гр. Левски. Завършва прогимназия в родния си град и постъпва в професионално домакинско училище. Работи в шивашко ателие в София и продължава да се образова във вечерна гимназия. Машинописка ...

  • Десетки са убити и ранени след руски ракетен удар край Запорожие, твърди Украйна

    Най-малко 30 души бяха убити, а 88 ранени след удар по колона от цивилни автомобили на границата между контролираните от Украйна и Русия зони в Запорожка област. Това се съобщава в нов доклад, публикуван от украинската полиция, съобщи Франс прес, цитирана от БТА. "30 убити и 88 ранени при друг...

  • Съвет за всяка зодия за днес, 01 ОКТОМВРИ

    Овен Някои Овни са мислили, че ще се наложи пауза в работата, но стар занаят или хоби дават поле за доход и те няма да се помайват. Първоначално печалбите може да не са големи, ала с времето ще растат, така че се хващайте с дейността. Втори намират партньори, трети правят крачка напред в службата. ...

  • Очаквано: Русия наложи вето на резолюция, осъждаща референдумите в Украйна

    Русия очаквано наложи вето на резолюция на ООН, в която се осъждат нейните незаконни референдуми в четири украински региона, предаде Асошиейтед прес. Гласуването на резолюцията в 15-членния Съвет за сигурност на ООН бе с резултат 10:1, като Китай, Индия, Бразилия и Габон се въздържаха, предава 24 ча...

  • НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 01.10. - Киев поиска ускорено приемане в НАТО

    Изминаха 7 месеца от старта на войната в Украйна. За тази половин година нещата на фронта постепенно стигнаха до състояние на равновесие. В Донбас линията на сблъсъци се установи в Донецка област, след като цялата Луганска област беше превзета от руската армия. В Херсонска област виси постоянната за...

  • 12 късметчета с кафето ти за днес, 01 ОКТОМВРИ

    1. На теория няма разлика между теорията и практиката. Но на практика има. 2. Всяко постижение в науката започва с опит и завършва с него. Кои зодии изобщо не пускат телевизора? 3. В този живот не можем да направим големи неща. Можем само да направим малки неща с много любов. 4. Маймуната си ост...

  • Отбелязаха 30-ата годишнина от създаването на 61-а Стрямска механизирана бригада

    „За три десетилетия 61-а Стрямска механизирана бригада се утвърди като едно от най-боеспособните и емблематични формирования от състава на Сухопътните войски и на Българската армия със свой собствен значим принос към националната сигурност“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Еми...

  • Арестович: Нали осъзнавате, че нямаше да кандидатстваме за НАТО, ако не беше съгласувано със Запада?

    Западът отдавна заспа, позволявайки на Путин да беснее. През всичките тези осем години бях сериозно скептичен относно способността на Запада да се върне към ценностите вместо към удобствата. Путин последователно корумпира и експлоатира не само собствения си народ, но и Запада, стремейки се не само д...

  • Съветът за сигурност на ООН обсъжда анексираните от Русия територии

    Съветът за сигурност на ООН откри сесия, посветена на анексирането на украинска територия от страна на Русия, като Москва със сигурност ще наложи вето на подкрепената от САЩ осъдителна резолюция. "Съветът за сигурност е създаден точно за това. Да защитава суверенитета, да защитава териториалната ця...

  • Прогноза за времето - 1 октомври (събота)

    През нощта ще бъде предимно ясно, с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб южен вятър. В сутрешните часове на отделни места в котловините и около водните басейни видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между 12° и 17°, в София - около 12°. В събота преди обяд над по...

  • Ана Бърнабич: Сърбия остава на европейския път

    Сърбия стои твърдо на европейския път и стратегическото решение на правителството, което ще бъде сформирано, е силно продължение на реформите в областта на върховенството на закона, които са в основен интерес на гражданите. Това заяви министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич по време на ра...

  • Урсула фон дер Лайен кацна в София за откриването на газовата връзка

    Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в София по повод предстоящото въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция-България. Това съобщиха от представителството на Европейската комисия в България на страницата си във Facebook. На летище София тази ве...

  • Зодиите, на които им трябва малко, за да бъдат щастливи

    Всеки иска да бъде щастлив но само представителите на тези зодии успяват да открият щастието в малките неща. Водолей Тези хора имат много интереси и хобита. Те се занимават с много дейности. Водолеите обичат да са в светлината на прожекторите и да помагат на всеки, който има нужда от помощ. В замя...

  • Медведев: Молбата за приемане на Украйна в НАТО ускорява Третата световна война

    Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев определи кандидатурата на Украйна за присъединяване към НАТО като "молба на Киев за ускоряване на началото на Третата световна война". Това съобщи ТАСС, като цитира изявление на бившия руски президент, публикувано в...

  • Маските паднаха: „Ще избием и ограбим всички“ прозвуча в Кремъл (ВИДЕО)

    "Ще победим всички. Ще убием всички. Ще ограбим всички, които трябва. Всичко ще бъде както на нас ни харесва." Това скандално заявление направи днес известният руски военен кореспондент и блогър Максим Фомин (с псевдоним Владлен Татарски). Видеото с неговото изявление е снимано в Кремъл, непосредст...

  • Новините: Най-важното за деня, 30 септември

    Редакционният екип ви представя най-важните новини за изминалия ден, 30 септември. ПУТИН СИ АНЕКСИРА ЗЕМИ ОТ УКРАЙНА, НО ДИРЕКТНА ЗАПЛАХА ЗА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ НЕ СЕ ЧУ Изборът в окупираните от Русия четири украински области е вече направен. Това е тяхното неотменимо право - правото на народите на само...

  • САЩ: Разрушенията от урагана Иън ще са сред най-тежките в историята

    Разрушенията във Флорида, причинени от урагана Йън, вероятно ще бъдат сред най-тежките в историята на САЩ. Това заяви президентът Джо Байдън. Той също така нареди да се предприемат всички възможни действия за спасяване на човешки животи, предаде Ройтерс. "Едва сега започваме да виждаме мащаба на те...

  • Росен Христов: Занимаваме се с мерки, които да стабилизират пазара, а не със санкции

    В България така или иначе предвиждахме мерки за намаляване на консумацията на ток. Това, което смятаме да направим, е да оптимизираме програмата, която е свързана с помагане за разликата в цените за тока, така че да обвържем тези помощи с резултатите, свързани точно с тези две направления — на...