Атанас Пеканов: Науката трябва да заема по-централно място в обществото ни

Проектът “Национален център по мехатроника и чисти технологии” се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. и е на стойност близо 70 млн. лева. Целта е изграждане на устойчив и модерен национален Център за върхови постижения по Мехатроника и чисти технологии.

Пеканов призна: България не може да изпълни ангажимента към ЕС за намаляване на вредните емисии

България не може да изпълни поетите ангажиментите за намаляване на вредните емисии във въздуха. Това заяви вицепремиерът Атанас Пекано...

Прочети повече

„Подобни проекти сочат посоката, в която трябва да се развива българската наука, за да се превърне тя в такава, каквато трябва да бъде - модерна, интердисциплинарна, отворена към динамиката на обществено-икономическото развитие на страната и света“, коментира преди първата копка вицепремиерът Пеканов. 

„Науката е свещ в тъмнината, както пише Карл Сейгън в едноименната си книга. Към нея гледаме, за да намерим решения в моменти на трудности и предизвикателства, но и за да запазим надеждата и вярата си в развитието на нашите общества и икономики“, добави той. 

Българските научни постижения винаги са имали своето важно място в европейското и световно научно пространство, а нашите учени са присъствали като пълноценни партньори в редица европейски и световни научноизследователски проекти, посочи Пеканов и добави, че въпреки това имаме още работа в тази посока, така че българската наука да допринася повече за устойчивото икономическо и обществено развитие на страната и Европа.

“За целта се нуждаем от целенасочена държавна политика за насърчаване на партньорството между бизнеса и науката, както и увеличаване на дела на публичните инвестиции в иновации. Те са високорискова дейност и намесата на държавата е съществена за стимулиране на тяхното развитие“, заяви той.

Пеканов: За момента няма риск от загуба по Плана за възстановяване, рисковете са от забавяне на проектите

Планът за възстановяване и устойчивост е важен инструмент, той е натиск да се правят структурни реформи, които страните членки не ...

Прочети повече

Макар да не могат да заменят националните инвестиции и пазарните инвестиционни цикли, европейските средства също могат да бъдат съществен лост в налагането на нов модел на развитие на националната иновативна и технологична“, подчерта заместник министър-председателят.

Атанас Пеканов обяви, че в предстоящите няколко години пред страната ни ще стоят много възможности в тази посока. Ще имаме възможност да се възползваме от сериозен дял средства за научни изследвания и иновации, както от Плана за възстановяване и устойчивост (средствата по компонент Иновативна България възлизат на €1,75 млрд.), така и Европейските фондове при споделено управление (ресурсът по Цел на политиката 1 „По интелигентна Европа“ е € 1,57 млрд.). Те трябва да вървят ръка за ръка с ясна държавна политика и извеждане на науката и научните изследвания като основен приоритет пред обществото ни през следващите години, обясни вицепремиерът.

В рамките на проекта бъдат обособени три научни изследователски кампуси, екипирани с модерна научна апаратура, позволяваща провеждането на висококачесствени научни изследвания в областта Мехатроника и чисти технологии. Сред другите цели са изпълнение на съвременен дългосрочен научен план в областта, базиран на компетентността на партньорските организации и съобразен с нуждите на българската индустрия; поддържане на висококвалифициран научен състав; създаване на условия за ефективен трансфер на технологии.

Кампус „Гео Милев“ е един от трите комплекса, съставящи Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии. Кампус „Студентски град “(един от другите 2 предвидени кампуси) е вече завършен и изпълнява заложените научни задачи. На финален етап е и изграждането на основаната сграда на кампус „Лозенец“, като се очаква същата да получи разрешение за ползване в близките седмици. Последният от трите кампуси - кампус „Гео Милев“   се стои от близо 30 лаборатории, разположени в реконструираната сграда на блок 29, Централната лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) в гр. Пловдив и Институтите на БАН, партньори по проекта.  Инвестицията за основната сграда на кампуса (блок 29) е на стойност малко над 5 милиона лева. В допълнение към нея са налице вече функциониращи модернизирани лаборатории в част от Институтите на БАН и изградена „чиста стая“ в ЦЛПФ – гр. Пловдив.

Пеканов: ЕК търси начин да предоговори условията по ПВУ

Първият транш по Плана за възстановяване и устойчивост е вече факт, но парламентът задължи кабинета да предоговори условията в Европа. ...

Прочети повече

В резултат на научната работа по проекта към момента са реализирани над 300 научни публикации, 10 заявки за патенти и полезни модели, от които 4 вече регистрирани. Назначени са и 7 млади учени за работа по работните пакети на центъра, както и 1 чуждестранен учен.