Бит и култура на българската оставка
Тази мисловна конструкция устойчиво се е наложила през годините в българското съзнание и според някоа анализатори пречи на естествения процес на циркулация на оставки. Но това има своите културологични корени. У нас етимологията на думата не идва от военно-административния русизъм „отставка” (корен – „ставить” с представка „от”), а от турското йос-тавка́, което означава „висша грижа и отговорност за околните”. Ако сте обръщали внимание, в ДПС винаги много внимават с употребата на термина, защото добре познават в исторически план значението му.
Според ориенталската традиция йос-тавка́та (за удобство ще продължим да я наричаме с придобилото гражданственост „оставка”) не се подава, а се дарява. Това е върховен себап (добро дело), не наказание. Понякога се среща словосъчетанието „харизвам оставка”, оттам и изразът: „На харизана оставка кусурите не се гледат”. Подаването на оставка по времето на османското владичество е било действие, съпроводено с дълбоко вътрешно очистване, оставката се е оставяла да престои известно време, да втаса (оттам и лафът „втасахме я”), след което приносителят й е можел отново да се нагърби с носенето на дерта или да бъде издигнат на по-висок сан. Елементи от това светоусещане се ясно различими в културата ни и до днес. Вижте например как бе при Боби Михайлов.
Когато президентът на БФС подаде своята оставка, той предприе своеобразен духовен хадж, който да му посочи правилно ли е постъпил или е проявил слабост. Очевидно моралната отговорност е казала думата си и той отново пое задълженията си, след като оттегли подаването. Това се нарича „гьон-сурат”, тоест човек, чието чувство за обществен дълг е по-силно от онова на противниците му. Отказът Бойко Борисов да подаде оставка по време на миналогодишните протести също дойде не от опак политически инат, а от грижа за хаира и берекета на общността. Само най-себеотрицателните башбакани са предпочитали да ръководят докрай, вместо да снемат от себе си тоя висш дерт.
Уви, навлизането на различни културни влияния в последните години доведе до особения феномен на оставката да се гледа лековато, превърната бе в някаква форма на доброволна абдикация и проява на слабохарактерност. В желанието си да европеизира българина, ръководството на Демократична България положи неимоверни усилия, но след изборите побърза да подаде оставки, въпреки постигнатите значителни успехи. По същия начин реагираха и от другата левица – БСП. Така подаването на оставка напомни повече европейския му еквивалент, когато е знак за достойно свършена работа от страна на аристокрацията, но останала неразбрана сред простолюдието. (За референция виж Оставката на Мария-Антоанета).
За всеобща радост, у нас все още балканските порядки имат своята дума и подалите оставки не се остракират, а се издигат на по-отговорен пост, доказали вече, че са способни на покаяние. Така себапът на оставката е оценен по достойнство и сторилият въпросния мукает е пречистен и може да продължи издигането. Нека само читателят не се обърква, когато говорим за културните особености на Изтока. Обект на това научно изследване е само Близкият Изток на Европа, към чийто ареал принадлежим. В Далечния Изток „оставка” се нарича с термина „харакири” и е носител на по-различна семантична натовареност. Но това е съвсем отделна културологична тема.
Автор: Драго Симеонов, Прас Прес
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ПРАС-ПРЕС:
Сглобката пак хлопа: Не!Морандум на ротацията в 10 точки
Тагарев - жертва на олтара на атлантизма
Един конгрес, много кандидати, хиляди квестори
Навални и затворниците на съвестта
7 години ПРАС-ПРЕС: Бюлетин на неуспехите
10 нови шоу програми, които да ни обогатят още повече
Редактор:
Георги Петров
Етикети: прас прес