Докато Путин манипулира изборите, нашите лидери срамно мълчат

Русия ще гласува на президентски избори, които Владимир Путин със сигурност ще спечели. Обмислете за момент това твърдение. Избор предполага състезание. Така че как сегашният президент, който вече има в актива си три мандата и държи властта в Кремъл от 1999, може предварително да е сигурен в победата?

Отговорът е, че руските избори са такива само на думи. Истината е, че те са имитация и димна завеса, чиято цел е да придадат демократично благоприличие на корумпираната олигархия. За руснаците, свикнали с безотчетна власт отгоре, това не е нищо ново. По-изненадващо е инертното примирение, граничещо със съучастие, на западните демокрации.

На 18 март Путин ще спечели, защото системата, която той създаде, учтиво наричана „управляема демокрация”, отстранява всички елементи на изненада. Най-истинският му съперник Алексей Навални (който при всеки случай не очакваше да спечели), беше отстранен от участие заради благовидни правни основания. През януари Навални беше арестуван докато призоваваше за бойкот на изборите.

Това мълчание рязко контрастира с често изразяваните британски притеснения за отстояването на демокрацията в Африка и на други места.

С коремно превъртане през салто и право към Русия

Коремни превъртания, винтове, ножици, стойки, седеж, въртежи, салта – българската политика навлезе в ново поколение на картинно ш...

Прочети повече

Контролът на Путин върху руските телевизионни канали и други медии означава, че политическите му опоненти са практически невидими, освен ако не са в съда, за да им повдигнат обвинения. И точно обратното – неговите собствени публични появи са подмазвачески и изцяло отразявани.

Няма кандидат президентски дебати, няма непозволени допитвания до общественото мнение. Кандидатите – съперници на Путин, съществуват, но приличат на спаринг-партньори, чиято задача е да легитимират процеса докато помагат на шампиона да демонстрира най-добрите си удари.

Те включват Владимир Жириновски, нещо като ултранационалист, и Павел Грудинин – кандидат на комунистическата партия, който ръководи приватизирано предприятие, наречено държавна ферма „Ленин”.

Ксения Собчак – либерал, защитничка на правата на хомосексуалистите и бивша телевизионна водеща на реалити шоу, заявява, че предлага алтернатива на путинизма. Но произходът й от заможно семейство стана причина за пренебрежителното й прозвище „руската Парис Хилтън”. Когато Собчак наскоро посети Грозни, крепостта на чеченският лидер и съюзник на Путин Рамзан Кадиров, полицията не я остави на мира, а групи мъже й подвикваха, че прилича на кон.

Като оставим настрана политическия театър, Путин, който се пъчи със сила и приемственост, знае, че ще спечели с голяма преднина. Работата е в кърпа вързана. Никакъв друг резултат не може да си представим или да бъде позволен. Основната му грижа, според анализатори, е да постигне висока избирателна активност и победа с много пред втория, която да надхвърли 64-те процента, спечелени преди 6 години. Той иска също привидно свободните и честни избори да засилят международния му авторитет и да няма повторение на уличните протести от 2012.

БелеНЕ!

Знаете ли какво представлява Прозорецът на Овертон? Грубо казано това е методология, която показва дали една идея е обществено приемлив...

Прочети повече

С други думи, Путин желае и двете неща: истинско изборно състезание и победа без риск и спънки. И изглежда успява.

Ако тези манипулирани избори се провеждаха в Иран, Зимбабве или Венецуела, викове на възмущение щяха всеки ден да идват от Белия дом през Twitter. Но Доналд Тръмп е странно мълчалив. Защо? Всеки знае, че той има слабост към силния човек в Кремъл. Имат множество лични, делови и политически пресечни точки. Някои са обект на федерално разследване.

Но дори по стандартите на Тръмп, поведението на сегашната администрация е достойно за презрение. Вместо да осъди начина, по който се отнасят с Навални и зейналия демократичен дефицит в Русия, Тръмп отказа да задейства допълнителните санкции срещу Путин и неговите олигарси, одобрени от Конгреса миналата година. Можеше дори да поръча предизборни значки с надпис „Гласувай за Влад(имир)”.

Последният знак за тайна договорка се появи въпреки скорошния доклад на Сената, в който яростно се осъжда световната заплаха, която представлява Путинова Русия и „небрежният” отговор на Тръмп.

Тръмп не е единственият, който се прави, че не вижда. През ноември Тереза Мей наруга Путин заради намесата в избори и референдуми в чужбина. Но нито тя, нито Борис Джонсън изразиха публично възражения за това, че Путин краде собствените си избори.

ЧЕЗнещото под килима

Всяко чудо за три седмици – това е новият рефрен що се отнася до една от най-скандалните сделки, на които България стана свидетел...

Прочети повече

Пътеводните светлини на Европа – Франция и Германия, не бяха по-прями, макар че ЕС се държа колебливо след отстраняването на Навални. Забраната за участието му „хвърля сериозно съмнение върху политическия плурализъм в Русия”, обяви блокът безобидно.

И забравете мисълта, че западните правителства може да започнат същите тайни кибер операции за дезинформация, за да повлияят на изборите в Русия, които Путин използва срещу техните.

Със сигурност няма белези за такова нещо. Ако се опитват, не им се получава.

Защо е тази срамна нерешителност, дори почтителност, към режима на Путин? Западната неефективност в придържането към демокрацията в Русия върви заедно с последователната слабост по отношение на незаконните руски действия в Украйна, на Балканите и Сирия, където военни престъпления се извършват всеки ден с разрешението на Путин.

Вероятно западните лидери се опасяват от нестабилност и нарушаване на финансовите и енергийни доставки, ако Путин падне. Може би омаломощеният, разделен Запад се е отказал от постсъветската демокрация след Студената война. В случая на Тръмп, може би той се възхищава на подхода на силния диктатор и желае да му подражава. Застъпниците на обратното твърдят, че не разбираме Русия и Путин. Но светът все пак разбира, когато види лъжец и измама.