Другари, бдете! Явно си нямате друга работа

Повод за тези мечтания са последните залпове откъм "Позитано" - министър на Нинова даде на прокуратурата министър на Радев. Георги Гьоков, впрочем, има име на почтен и сериозен човек, а в качеството си на социален министър не успя да сгафи нито веднъж. Именно той взе на мушката сегашния социален министър Лазаров, когото обвини в неправомерно изразходване на европейски средства.

Тепърва ще се изяснява дали купуването на имоти по съответния компонент от Плана за възстановяване е било окей. От друга страна пък, тези имоти са купувани, за да се превърнат във фокус-точки. Те пък от своя страна трябва да работят за насърчаване на социалните групи, за разширяването на обхвата и за повишаването на качеството на социалните услуги.

Да, доста трудно би било качеството на социалните услуги да се подобри без адекватна база, тоест - помещения или сгради. Още повече, с парите трябва да се модернизиранет предприятията на социалната и солидарната икономика. Сфера, която у нас е в твърде неразвито състояние, за разлика от Европа.

Но всичко това тепърва ще се изяснява. Към днешна дата се знае само едно - другарите не спят! Другарите бдят и се дебнат един друг, а всички знаем, че ако се дебнем както трябва, все някога ще се хванем. Не само за съпрузи е валидно. Пък Радев и Нинова са си почти като съпрузи, ако се съди по постоянните им караници.

От цялата работа печели Борисов. Докато прокуратурата се рови в евентуалните имоти със социално предназначение, едни други имоти си стоят напълно недокоснати - нито от данъчни, нито от прокурори, нито от обществения гняв.

Забравихме Апартаментгейт.

Забравихме и къщата в Барселона.

Забравихме многотерасието на цяла плеяда герберски активисти.

Кюлчетата в чекмеджетата все така са синоним на премиерската спалня и години наред няма и няма някакво истинско разследване.

Клетата ни държава е оставена на автопилот, институциите не работят, в парламента - само караници, а в това време другарите дебнат другите другари. Нинова се чуди как да си отмъсти на президента. Или пък на вицепрезидента. За какво - тя си знае.

Хората, които могат да кажат нещо по въпроса, са с добре запушени усти. Също като онези, които имаха какво да кажат по многотерасието. Най-силно викащите просто си замълчаха. Защото, както знаем, и това ще мине. Така, както всичко е минавало в последните 30 години - без истински наказания за истинските виновници.

След няколко раздавания част от борещите се с мафията просто си млъкват. Или си намират друго занимание. Затова единственият начин да се стигне до разкритие е като стриктно се наблюдава врагът. В случая, колкото и да е странно, той се оказа някакъв служебен министър, на когото хората и името няма да успеят да запомнят, защото скоро си отива. Но пък е от противната на "Позитано" страна, тоест - бой по канчето, както и докато е възможно.

Така че - другари, бдете! Ако си нямате друга работа, давайте се един друг на прокуратурата, пък Борисов нека доволно да потрива ръце.

Автор: Стефан Стефанов